Помните ли бившия футболист на Северна Ирландия Кийт Гилеспи? Той стартира кариерата си в гранда Манчестър Юнайтед, а след това записва мачове за множество отбори, сред които Уигън, Нюкасъл, Блекбърн, Лестър и Шефийлд Юнайтед. Има богат опит в английския елит, което му позволява да спечели и добри пари. Животът му обаче не протича толкова щастливо, колкото самият той се е надявал.
Днес Кийт Гилеспи е на 46 години, а поглеждайки назад, той говори открито за зависимостта си към хазарта. Зависимост, която, поне според неговите думи, му е коствала около 7 милиона английски лири - много повече пари, отколкото 99% от хората някога биха имали. През 2010 година Гилеспи е принуден да обяви фалит, след като данъчните му задължения достигат почти 140 000 лири.
Бившият футболист си спомня, че проблемите му с хазарта са започнали скоро след трансфера му от Манчестър Юнайтед в Нюкасъл. Разказва, че е имало случай, в който за един-единствен уикенд е профукал 62 000 лири, залагайки на футбол и конни надбягвания.
Говорейки пред пресата, Кийт Гилеспи споделя: “По това получавах около 46 000 лири на седмица, което не бе много, но това бе първата ми заплата и не знаех какво да правя с нея. Животът у дома може да бъде скучен, поради което реших да поема по пътя на букмейкърите. Очевидно това не е най-умното нещо, което съм правил”.
Футболистът признава, че тръпката може бързо да те завладее, особено когато за първи път се сблъскаш с хазартните игри и залозите.
“Когато залагаш, адреналинът е голям. Несравнимо е, когато спечелиш за първи път. Няма значение колко си заложил на някой кон или куче, самата тръпка от печалбата успя да ме завладее изцяло”.
Гилеспи съжалява, че когато е бил толкова млад, той не е оценявал парите и късмета да изкарва толкова много.
“Когато си наистина млад, все още не успяваш да оцениш парите така, както трябва. Поради това пътят надолу бе стръмен за мен”.
Северноирландецът помни, че в началото на кариерата си в Нюкасъл е залагал до голяма степен и заради скуката, с която е трябвало да се бори.
“По време на първите ми пет месеца в Нюкасъл трябваше да живея в хотел. Бях напълно нов в града, не познавах никого, а останалите играчи се прибираха при семействата си след тренировки и мачове. Аз се прибирах в празна хотелска стая, а за да се боря със скуката, отивах при букмейкърите почти всеки един следобед. А както знаем, букмейкърите никога не губят”.
Кийт Гилеспи помни и момента, когато ситуацията се е влошила още повече за него - когато е получил възможността да залага през телефона, без да му се налага да излиза.
“Един ден ме попитаха, дали не искам да си отворя телефонна сметка. Така нямаше да ми се налага всеки път да ходя до букмейкъра. Това бе най-лошото нещо, което можеше да се случи. Работата е там, че когато отиваш физически при букмейкъра, губиш това, което се намира в джоба ти. Когато губиш, просто си тръгваш. Когато обаче започнах да играя през телефона, работата стана съвсем различна. Стотачките станаха хилядарки, като всичко се случваше толкова бързо, че дори не можеш да го осъзнаеш навреме”.
Гилеспи казва, че по това време той не е бил единственият известен футболист в Англия, който е имал подобни проблеми. За много от останалите обаче не се знае публично.
“В пресата често се пише за играчи с подобни проблеми, но мога да ви гарантирам, че има много други, чиито имена просто не се знаят”.
Бившият нападател на Съндърланд Майкъл Чопра е друг футболист от Висшата лига, който сериозно страда заради любовта си към хазарта.
Той дори споделя, че когато е подписал договор с “черните котки”, единствената му мотивация е била да намери начин да плати дълговете си към букмейкърите. Чопра разкрива, че в определен момент дори е бил заплашван от собствениците на букмейкърски къщи, че нещо лошо може да му се случи, ако той не плати борчовете си.
“Започнах да залагам още на 17 години. Спомням си, че тогава в Нюкасъл залагахме групово, даже в автобуса, докато пътуваме за следващия мач. Това бе нещо като начин да се сближим. Понякога специално ходихме до банката, за да изтеглим големи суми, с които после да играем”.
“Когато бях в Ипсуич, бях толкова задлъжнял, че се е случвало биячи на букмейкърите да идват на тренировъчното игрище. Първо се представяха като желаещи да получат автограф, а после ме предупреждаваха, че най-добре да намеря парите възможно най-скоро. Казваха, че знаят коя е моята кола и че ще ме следват, докато не им платя. Най-страшното е когато казаха, че знаят кое училище посещава момчето ми и къде точно живея. Тогава осъзнах какво съм направил, как съм поставил семейството си в такава опасност зарази залозите”.
Той признава, че трансферът му в Съндърланд е бил провокиран най-вече от парите, които е щял да получи на ръка от новия си клуб.
“Играх в Кардиф точно една година, преди да отида в Съндърланд. Бяха ми обещали пари на ръка, с които щях да платя дълговете си. Това бе основната причина да премина в Съндърланд”, разкрива нападателят.