В съответствие с традициите, и новият брой 1/2022 г. на сп. „Летописи” отбелязва светли годишнини във въвеждащото слово на гл. редактор на изданието ,акад. д-р Маргарита Каменова: 300 години от рождението на отец П. Хилендарски и 200 г. от написването на „История славянобългарска”, представяйки и писателското дело на един съвременен будител: Петър Константинов. Включените в раздел „Наука” материали са посветени на значими за научното дирене теми, като тази за същността и развитието на изкуствения интелект (акад. проф. Сава Гроздев), на проблема за формиране на маркетинга като научно познание (доц. д-р Г. Вълчев); наблюдение върху политическите Фейсбук-послания в първите 100 дни от управлението на коалиционното правителство (акад. проф. Лилия Райчева и колектив); политиката на здравна ангажираност на родителите при лечението на деца с онкохематологични заболявания(акад. проф. Искра Христозова и д-р Ивайла Георгиева). Акад. д-р Светослав Ханджиев представя успешни методи за лечение на метаболитни и сърдечно-съдови заболявания. В раздел „История” акад. проф. Н. Алтънков „проследява” българските следи в Украйна, а акад. Ст. Райчевски изследва ролята на Солунския конгрес и решението за въстание в Македония и Одринско. В раздела е показан и приносът на Панде Ефтимов за откриване на „Битолския надпис”. В раздел „Българската диаспора” читателите се запознават с емоционалните наблюдателски впечатления от посещението на акад. Йордан Каменов при бесарабските българи: ”пример, надежда и болка”. Акад. проф. Георги Фотев представя пред БТА книгата си „Диалогичният разум”, а в раздел „Общество” акад. проф. Петър Иванов споделя тревогата си от демографската криза в България (със смъртта на 300 души на ден!)
В раздел “Изкуство – Литература” акад. д-р Иванка Денева, член на редакционната колегия, изследва малко изучения приносен труд на д-р Ив. Селимински в българската мемоаристика - „Огледалото на Болград”, при внимание върху устройството на българската колония, битието на поселниците и обществените порядки; с отчитане успеха на автора Селимински (чрез хумора, иронията, пародията и сарказма), да не пощадява криворазбраната свобода на нравите там, стремежът към постове, начините за формиране на партии и избора на водачите. Замъгленото и пропукано „огледало на Болград” разкрива язвите на разложение, дребнав живот, нечетенето на книги, липсата на висока поривност и духовни традиции у болградчани; ограничените социални връзки и осуетени пътища за развитие на жените и младите хора. Будното съзнание на д-р Селимински не подминава и лежерния живот в „ориенталски занимания” на интелигенцията (учителите); недоброто стопанисване на сградата на Болградската гимназия, липсата на печатен орган там и на порив за реформи – с въвеждане на нови, европейски методи на обучение. Извън изведените седем изводи, изследването на Ив. Денева прави основния: по всеки проблем с обществена важност заключенията на д-р Селимински са обективни, обосновани, художествено изразени и се вплитат към приносите му в писателската и будителската дейности.
В същия раздел акад. д-р М.Каменова представя разностранната работа на актрисата и поетеса Анна-Мария Петрова-Гюзелева(театрална, филмова, мениджърска и нейни стихотворения.) Доп. член Диана Панова пише за реставрацията и консервацията като „магическо изкуство”, а председателят на Академията Р. Леонидов споделя впечатления от духовното извисяване на присъстващите при изпълнение на „Молитвата за мир” и на църковни шедьоври от украински, руски и български композитори във Военния клуб (11 юни 2022 г. )Брой 1/2022 г. на сп. „Летописи” представя творческите приноси и поздравления до юбиляри за годишнините им и информация за дейността на някои от научните центрове на Академията: „Наука”, „Медицина”, Театърът на словото (с рък. акад. Й. Каменов), на Българския журналистически форум, както и новите книги на членовете.