Отношенията между ЕС и Иран са сложни заради честите нарушения на правата на човека от Техеран. Депутатите настояват за твърда европейска позиция.

На дневен ред: допълнителни санкции от страна на ЕС

Смъртта на 22-годишната Махса Амини през септември 2022 г., докато бе задържана от полицията за неправилно носене на забрадка, предизвика буря от протести в Иран. Властите се опитаха да потушат демонстрациите с насилие, арести и спиране на достъпа до социалните мрежи.

В отговор на широкото и непропорционално използване на сила срещу протестиращите Европейският съюз наложи санкции срещу представители на иранските власти.

На 19 януари 2023 г. Европейският парламент прие резолюция, която призова за по-твърда позиция от страна на ЕС. Според депутатите всички, които са отговорни за нарушения на правата на човека, трябва да бъдат подложени на санкции, а Ислямският революционен гвардейски корпус в Иран следва да бъде включен в списъка на ЕС с терористични организации.

Парламентът е приел и редица други резолюции в последните години, обръщащи внимание на нарушения на правата на човека в Иран. Той е повдигнал въпроса за положението на двойни граждани на ЕС и Иран, държани в затвора; за активисти за правата на човека като Насрин Сотудех, носителка на наградата „Сахаров“ на Европейския парламент за свобода на мисълта; и за активисти за правата на жените.

Депутатите също така са отправили критики за насилственото потушаване на антиправителствени протести и за изпълнението на смъртни присъди в страната.

Отношенията на ЕС с Иран през годините

Ислямската революция от 1979 г. доведе до ограничаване на правата на жените и влошаване на ситуацията с правата на човека в Иран.

Европейският съюз от години изразява загриженост и през 2011 г. наложи целенасочени санкции в отговор на сериозни нарушения на правата на човека от Техеран. Още рестриктивни мерки бяха приети през март 2012 г., като тяхното действие се удължава всяка година.

ЕС изигра важна роля в постигането на споразумение с Иран през 2015 г. за вдигане на санкции в замяна на спиране на усилията на страната за придобиване на ядрено оръжие. Споразумението обаче бе поставено под въпрос след оттеглянето на САЩ от него през 2018 г.