България ще бъде обект на нов доклад, обобщаващ постиженията на страната от 2019 г., когато беше прекратен Механизмът за сътрудничество и проверка. Този нов доклад трябва да покаже напредък по отношение на върховенството на закона.

Признанието направи служебният външен министър Николай Милков в доклада си за работата на МВнР в първия кабинет на Румен Радев, но думите му останаха незабелязани на 27 януари, когато беше направено. Трудно се забелязва в анализа на БТА от вчера, тъй като се споменава в края на текста, посветен на новините за България и Румъния относно членството им в Шенгенското пространство.

На практика това означава връщане към вече спрения мониторинг на Европейската комисия по механизма.

„Ако не се постигне напредък, това може допълнително да създаде проблем за кандидатурата на България (за влизане в Шенген), когато тя започне да се разглежда в средата на годината“, предупреди Милков.

По думите му, "ако докладът удовлетвори Холандия, тя би била готова да участва в мисии за проверка в България, които да докажат крайната техническа готовност, че и България е приела последните постижения на шенгенските механизми", обясни Милков. В този случай страната ни има шанс да стане член на Шенген през есента, заключава външният министър.

Николай Милков обаче смята, че България и Румъния са заложници на процесите, протичащи в Шенген.

"Тъй като Шенген не работи както трябва, тези, които са извън Шенген, трябва да бъдат наказани. Това е парадоксът на ситуацията", обобщи Милков.

А позицията на Австрия е продиктувана най-вече от нейната оценка за неефективността на шенгенските механизми и по-скоро претенциите на Виена са към Европейската комисия. Милков смята, че европейските страни постепенно са възприели наратива, който Холандия и някои други скептично настроени страни успяха да прокарат през годините, а именно, че механизмите за върховенство на закона са част от оценката и трябва да бъдат част от критериите за членство в Шенген.

„Това е факт, който не можем да пренебрегнем и поради тази причина положихме усилия да убедим нашите партньори докъде сме стигнали с механизма и какво успяхме да променим след 2019 г.“, обясни още той, като стана ясно, че България се е съгласила да изпълни условията.

Проблемът е, че България е в по-неизгодна позиция от Румъния, тъй като Холандия няма възражения срещу изпълнението на критериите от Букурещ. На северната ни съседка остава само да се бори с нежеланието на Австрия. Докато България има две категорични „НЕ” – и от Холандия, и от Австрия, и това няма да се промени, ако не приеме още закони и – което е по-важно – започне да ги прилага.