Сметката за европейските страни за защита на домакинствата и компаниите от рязко покачващите се разходи за енергия достигна близо 800 милиарда евро, съобщиха изследователи от мозъчния тръст Bruegel. Те призоваха страните да харчат по-ефективно, за да се справят с енергийната криза.
Страните от Европейския съюз вече са заделили 681 млрд. евро за справяне с енергийната криза, докато Великобритания е заделила 103 млрд. евро, а Норвегия - 8,1 млрд. евро от септември 2021 г. насам, сочи анализът на "Брьогел".
Общата сума от 792 милиарда евро се сравнява със 706 милиарда евро в последната оценка на Bruegel от ноември, тъй като страните продължават да се борят със зимните ефекти от повечето доставки на руски газ за Европа, които приключват през 2022 г.
Германия оглави списъка с разходи, изразходвайки близо 270 милиарда евро - сума, която превъзхожда всички други страни. Великобритания, Италия и Франция са следващите най-големи харчещи, въпреки че всяка е похарчила по-малко от 150 милиарда евро.
На глава от населението Люксембург, Дания и Германия харчат най-много.
Разходите на страните за енергийната криза вече са на нивото на фонда на ЕС за възстановяване от COVID-19 от 750 милиарда евро. Актуализацията на разходите за енергия идва, докато страните обсъждат предложенията на ЕС за по-нататъшно разхлабване на правилата за държавна помощ за проекти за зелени технологии, докато Европа се стреми да се конкурира със субсидиите в САЩ и Китай.
Тези планове предизвикаха опасения в някои столици на ЕС, че насърчаването на повече държавна помощ ще наруши вътрешния пазар на блока. Германия беше подложена на критики заради огромния си пакет енергийна помощ, който далеч надхвърля средствата на други страни от ЕС.
Брьогел каза, че правителствата са насочили по-голямата част от помощта към мерки за ограничаване на цените на дребно, които потребителите плащат за енергия, като например намаляване на ДДС върху бензина или ограничаване на цените на дребно на електроенергията.
Според мозъчния тръст това трябва да се промени, тъй като държавите нямат достатъчно фискални ресурси, за да подкрепят такова широко финансиране.