Прочетете какви мерки предприема Европейският съюз, за да постигне целите за намаляване на въглеродните емисии като част от пакета Fit for 55 in 2030.

Цели на ЕС относно изменението на климата

За да се справи с изменението на климата, Европейският парламент прие Европейския закон за климата, който повишава целта на ЕС за намаляване на емисиите до 2030 г. до поне 55% от 40% и прави климатичната неутралност до 2050 г. правно обвързваща.

Законът за климата е част от Европейската зелена сделка, пътната карта на ЕС към климатична неутралност. За да постигне целта си в областта на климата, Европейският съюз излезе с амбициозен пакет от законодателство, известен като Fit for 55 in 2030. Той се състои от 13 взаимосвързани преработени закона и шест предложени закона за климата и енергията.

Система за търговия с емисии за индустрията

Системата за търговия с емисии (ETS) на ЕС има за цел да намали въглеродните емисии на индустрията, като задължи компаниите да притежават разрешително за всеки тон CO2, който отделят. Фирмите трябва да ги купуват чрез търгове. Има някои стимули за насърчаване на иновациите в сектора.

Европейската система за търговия с емисии е първият в света голям въглероден пазар и остава най-големият. Той регулира около 40% от общите емисии на парникови газове в ЕС и обхваща около 10 000 електроцентрали и производствени предприятия в ЕС. За да приведе СТЕ в съответствие с целите за намаляване на емисиите на Европейската зелена сделка, ЕС работи върху актуализиране на схемата. Парламентът иска емисиите в секторите на СТЕ да намалеят с 63% до 2030 г. спрямо нивата от 2005 г. в сравнение с предложението на Европейската комисия от 61%.

Намаляване на емисиите от транспорта

Емисии от самолети и кораби

На гражданската авиация се падат 13,4% от общите емисии на CO2 от транспорта в ЕС. На 8 юни 2022 г. Парламентът подкрепи преразглеждане на ETS за въздухоплаването, което да се прилага за всички полети, излитащи от Европейското икономическо пространство - което се състои от ЕС плюс Исландия, Лихтенщайн и Норвегия - включително тези, които кацат извън зоната.

Депутатите искат използваното олио за готвене, синтетичното гориво или дори водородът постепенно да се превърнат в норма за авиационно гориво. Те искат доставчиците да започнат да доставят устойчиво гориво от 2025 г., достигайки 85% от цялото авиационно гориво в летищата в ЕС до 2050 г.

Парламентът също иска да ускори декарбонизацията на промишлеността чрез разширяване на СТЕ за морския транспорт. Евродепутатите искат морският сектор да намали емисиите на парникови газове от корабите с 2% от 2025 г., 20% от 2035 г. и 80% от 2050 г. в сравнение с нивата от 2020 г. Съкращенията трябва да се прилагат за кораби с бруто тонаж над 5000, които представляват 90% от емисиите на CO2.

Емисии по пътищата автомобили

Автомобилите и микробусите произвеждат 15% от емисиите на CO2 в ЕС. Парламентът подкрепи предложението на Комисията за нулеви емисии на CO2 за автомобили и микробуси до 2035 г. с междинни цели за намаляване на емисиите за 2030 г. от 55% за леки автомобили и 50% за микробуси.

За да бъдат постигнати тези цели, всички нови автомобили, които идват на пазара на ЕС от 2035 г., трябва да имат нулеви емисии на CO2. Тези правила не засягат съществуващите автомобили.

Преминаването към превозни средства с нулеви емисии трябва да върви ръка за ръка с цялостна инфраструктура за устойчиви горива. Евродепутатите искат електрически зони за зареждане на автомобили поне веднъж на всеки 60 километра по главните пътища в ЕС до 2026 г. и станции за зареждане с водород на всеки 100 километра до 2028 г.

Парламентът се съгласи с въвеждането на въглеродно ценообразуване за автомобилния транспорт и отоплението, обикновено наричано ETS II. Евродепутатите искат предприятията да плащат въглеродна цена за продукти като гориво или мазут, докато обикновените потребители ще бъдат освободени до 2029 г.

Намаляване на емисиите от енергийния сектор

Изгарянето на гориво е отговорно за повече от три четвърти от емисиите на парникови газове в ЕС. Намаляването на потреблението на енергия и разработването на по-чисти енергийни източници са ключови за постигане на целите на ЕС в областта на климата и намаляване на зависимостта му от внос от страни извън ЕС.

Консумира по-малко енергия

За да се ограничи потреблението на енергия, през септември 2022 г. Парламентът подкрепи намаляване с най-малко 40% на крайното потребление на енергия до 2030 г. (като потреблението на електроенергия от домакинствата) и 42,5% на потреблението на първична енергия (общото търсене на енергия в рамките на дадена държава, като например изгореното гориво за производство на електричество).

Днес отоплението и охлаждането на сгради представлява 40% от цялата енергия, консумирана в ЕС. Парламентът работи върху правила за енергийните характеристики на сградите с цел достигане на сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г. Правилата включват:

стратегии за обновяване

изискването всички нови сгради в ЕС да произвеждат нулеви емисии от 2030 г

инсталиране на слънчеви панели на нови сгради

Увеличаване на възобновяемата енергия

Разработването на чисти енергийни източници като алтернативи на изкопаемите горива също ще помогне на ЕС да намали емисиите.

Понастоящем повече от 20% от енергията, консумирана в ЕС, идва от възобновяеми източници. През септември 2022 г. парламентът поиска увеличение до 45% на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс до 2030 г.

През декември 2022 г. евродепутатите също поискаха разрешителните за електроцентрали за възобновяема енергия да се издават по-бързо, включително за слънчеви панели и вятърни мелници.

Евродепутатите търсят стимулиране на възобновяемия водород и офшорните възобновяеми източници извън вятъра, като енергията на вълните. Финансирането от ЕС за инфраструктурни проекти за природен газ постепенно се прекратява и парите се пренасочват към инфраструктури за водород и офшорна възобновяема енергия.

Въглеродни цени за вносни стоки

Механизмът за коригиране на въглеродните граници би насърчил компаниите в и извън ЕС да се декарбонизират, като наложи цена на въглерода върху вноса на определени стоки, ако те идват от страни с по-малко амбициозно законодателство в областта на климата. Целта е да се избегне изтичането на въглерод, което е, когато индустриите преместват производството си в страни с по-малко строги правила за емисиите на парникови газове.

Като част от пакета Fit for 55 Европейската комисия предложи механизъм за коригиране на въглеродните граници (CBAM) през юли 2021 г., който ще прилага въглероден данък върху вноса на определени стоки от страни извън ЕС. Евродепутатите искат той да бъде приложен от 1 януари 2023 г., с преходен период до края на 2026 г. и пълно прилагане до 2032 г.

Справяне с въглеродните емисии от други сектори

Сектори, които не са обхванати от настоящата система за търговия с емисии – като транспорт, селскостопански сгради и управление на отпадъци – все още представляват около 60% от общите емисии на ЕС. Комисията предложи емисиите от тези сектори да бъдат намалени с 40% до 2030 г. в сравнение с 2005 г.

Това ще стане чрез съгласувани национални цели за емисии в регламента за споделяне на усилията. Националните цели за емисии се изчисляват въз основа на брутния вътрешен продукт на глава от населението на страните. Държавите от ЕС с по-ниски доходи ще получат подкрепа.

Съгласно Fit for 55 сградите и пътният транспорт ще бъдат обхванати както от регламента за споделяне на усилията, така и от новата ETS.

Използване на гори за улавяне на емисии

Горите са естествени поглътители на въглерод, което означава, че улавят повече въглерод от атмосферата, отколкото освобождават. Горите на ЕС поглъщат еквивалента на близо 7% от общите емисии на парникови газове в ЕС всяка година. ЕС иска да използва тази власт за борба с изменението на климата.

През юни 2022 г. евродепутатите подкрепиха увеличаването на целта за усвояване на въглерод в секторите, свързани с използването на почви, дървета и растения. Това може да стане например чрез възстановяване на влажни зони и блата, засаждане на нови гори и спиране на обезлесяването.

Обезлесяването е глобален проблем. Ето защо ЕС работи върху регламент, който ще задължи компаниите да проверяват дали продуктите, внесени в ЕС, не са произведени на обезлесена или деградирала земя.