• Комисията предложи присъединяването на ЕС към Конвенцията през 2016 г., но ратификацията се забави поради въздържаността на някои държави от ЕС

• Съдът на ЕС потвърди през 2021 г., че ЕС може да ратифицира Конвенцията с гласуване с квалифицирано мнозинство

• Присъединяването на ЕС към Конвенцията не освобождава останалите шест държави членки от задължението да я ратифицират сами

• Една от всеки три жени в ЕС е преживяла физическо и/или сексуално насилие

Евродепутатите гласуваха за присъединяването на Европейския съюз към Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени, с което Парламентът приключи участието си в процеса.

Шест години след като ЕС подписа Истанбулската конвенция - първият правно обвързващ международен инструмент за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и момичета - и въпреки многобройните призиви на Парламента в тази насока, той все още не я е ратифицирал поради отказа на няколко държави членки. Същевременно становището на Съда на ЕС от 6 октомври 2021 г. потвърди, че Европейският съюз може да ратифицира Истанбулската конвенция, без да има съгласието на всички държави членки.

Съдът установи, че подходящият обхват за присъединяването на ЕС, е убежището, съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и задълженията на институциите и публичната администрация на ЕС. В съответствие с това в сряда членовете на ЕП гласуваха да дадат съгласието си в две отделни гласувания:

• по отношение на институциите и публичната администрация на Съюза с 472 гласа "за", 62 гласа "против" и 73 гласа "въздържал се" и

• по отношение на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, убежището и забраната за връщане с 464 гласа "за", 81 гласа "против" и 45 гласа "въздържал се".

Присъединяването на ЕС към Истанбулската конвенция не освобождава държавите членки от задължението да я ратифицират сами, заявиха многократно членовете на ЕП, като призоваха останалите шест държави - България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия - да ратифицират Конвенцията незабавно, за да могат да защитават жените в пълния обхват на предвиденото в Конвенцията.

Цитати

Лукаш Кохут (С&Д, Полша), съдокадчик за комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), заяви: "Насилието, основано на пола, е най-големият нерешен ежедневен проблем в Европа. Всяка трета жена в ЕС е преживяла физическо и/или сексуално насилие - около 62 милиона жени. Това трябва да спре! Истанбулската конвенция е призната за най-ефективният инструмент за борба с насилието, основано на пола, тъй като налага конкретни задължения. Чрез присъединяването на ЕС към Истанбулската конвенция ще бъде създаден европейски правен чадър за борба с насилието, който ще защитава жените и момичетата в Европа!"

Арба Кокалари (ЕНП, Швеция), водещ евродепутат в Комисията по правата на жените и равенството между половете, заяви: "Време е ЕС да ратифицира Истанбулската конвенция. ЕС трябва да се активизира и да премине от думи към действия, за да спре насилието, основано на пола, да защити жертвите и да накаже извършителите. Много се радвам, че ЕС най-накрая предприема необходимите стъпки за безопасността и основните свободи на жените в Европа. След почти десет години настояване от страна на Европейския парламент, сегашното ратифициране на Истанбулската конвенция ще повиши стандартите в борбата и предотвратяването на насилието, основано на пола“.

Следващи стъпки

Съветът вече може да пристъпи към приключване на присъединяването на ЕС към Конвенцията.

Контекст

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени ("Истанбулската конвенция") е първият международен текст, който дава правно определение на насилието над жени и установява цялостна рамка от правни и политически мерки за превенция на такова насилие, подкрепа на жертвите и наказване на извършителите.

През октомври 2015 г. Комисията прие пътна карта, в която се стига до заключението, че присъединяването на ЕС към Конвенцията ще създаде съгласувана рамка на равнище ЕС за борба с насилието срещу жени, ще подобри превенцията за всички жени и ще осигури по-добра защита и подкрепа за жените и децата, които са жертви на насилие, и за специфични групи жени.