Липсата на рибни проходи води до намаляване числеността и влошаване състоянието на рибите в повлияните участъци
Широко използваните в енергетиката водно-електрически централи (ВЕЦ) имат своето трайно влияние върху водните организми и състоянието на реките. Преобразувайки енергията на течащата вода в електрическа енергия, те се разглежат като възобновяем енергиен източник (ВЕИ) и се присъединяват към националната ЕЕС с гарантирано от Закона за енергетиката изкупуване на цялото произведено количество електроенергия.
Доц. Гана Гечева, еколог, заместник-декан по научна и проектна дейност, Биологически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“ споделя: „Малките ВЕЦ-ове работят на територии с планински реки, в ценни местообитания с високо биоразнообразие и райони с развит туризъм. Тъй като са зависими от валежите обаче, най-често при маловодие, за да продължи производството на електроенергия, се отнема цялата вода и след водовземните съоръжения реките пресъхват. В следствие водните организми загиват, съхнат крайречните гори, а напояването на близките земеделски култури става трудно. В същото време осушаването на речните корита ускорява тяхното обраствене с дървета и храсти, което от своя страна увеличава риска от наводнения.“
Малките ВЕЦ са наречени така поради по-малките инсталирани мощности (до 10 МВ). Във връзка с приоритетите в енергийната политика за зелена енергия, само за последните 15 години броят им в България нараства драстично, а към настоящия момент изградените и в експлоатация мВЕЦ в страната са около 260. Броят на неизградените и с отнети разрешителни пък надвишава 300.
Особено неблагоприятно влияние мВЕЦ-овете оказват и поради частичната липса на рибни проходи. В съоръженията, където такива са налични пък те обикновено не съответсват с изискванията на приоритетните видове риби, които обитават речния участък. В резултат намалява числеността, влошава се състоянието и структурата на рибите в повлияните участъци.
„В резултат на влиянието им върху околната среда след малките ВЕЦ животът в реките е силно променен, а понякога те дори престават да съществуват. Ако се запитаме за сметка на какво, то отговорът е – за да се произведе малко количество електроенергия, което не е жизненонеобходимо. В тази връзка, ползите от мВЕЦ в социален и икономически аспект са пренебрежимо малки за разлика от вредите, които нанасят“, изтъква доц. Гана Гечева.
Важно е обаче да кажем също, че макар и с малък брой, има добри примери при малките ВЕЦ, такива при които се спазват екологичните изисквания и в резултат производството на електроенергия от водата е паралелно с опазването на живота в реките.
***
Доц. д-р Гана Гечева завършва специалност „Екология и опазване на околната среда“ към Биологически факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ през 2000 г. и веднага след това става докторант по научна специалност „Екология и опазване на екосистемите“ към Институт по ботаника към БАН, сега ИБЕИ – БАН. В последствие през 2005 г. започва работа като асистент в Биологически факултет на Пловдивския Университет. Огромно влияние върху интересите ѝ в сферата на екологията оказва научният ѝ ръководител – проф. Лиляна Юрукова. „Тя ме научи на много неща, но най-вече да не спирам да си задавам въпроси и да не се отказвам да търся отговорите“, споделя доц. Гечева.
Към момента доц. Гечева има над 20 годишен опит в мониторинга и оценката на състоянието на водите и като координатор на проекти в сферата на околната среда. Участвала е и участва като национален експерт в програмите по интеркалибрация към Европейската комисия по биологичен елемент за качество макрофити. Също така е представилтел за страната в ICP Vegetation - международна изследователска програма, която изследва въздействието на замърсителите на въздуха върху културите и (полу)естествената растителност.
