Румънският президент подчерта пред Парламента в сряда значението на действията на ЕС, основани на единството, солидарността, сближаването и върховенството на закона.
Според Клаус Йоханис продължаващата подкрепа за Украйна трябва да бъде сред основните приоритети на ЕС. „Трябва да подкрепяне Украйна и нейния народ” подчерта той и добави, че защитата на демокрацията, териториалната цялост и суверенитета, както и основаният на правила международен ред, не могат да бъдат обект на „умора от солидарност“.
По време на изказването си, част от поредицата от дебати на Парламента „Това е Европа“, президентът Йоханис заяви, че страната му е един от най-добрите примери за преобразяващата сила на ЕС, която е донесла безспорни и конкретни ползи за румънските граждани, и е силен защитник на координираните действия.
„Разширяването на нашето европейско семейство чрез приемане на нови членове само ще укрепи Съюза“, заяви той, позовавайки се на историческите решения, взети от Европейския съвет през декември 2023 г. относно Република Молдова, Украйна, Босна и Херцеговина и Грузия. Разширяването е съществена част от стратегическия отговор на ЕС на геополитическите събития, добави той, и ключова инвестиция в траен мир, стабилност и демокрация.
Президентът Йоханис също подчерта, че ЕС трябва да остане пространство на свободно движение и призова за пълноправното присъединяване на Румъния към Шенгенското пространство възможно най-скоро, което ще позволи на страната да допринесе конкретно за укрепването на сигурността на ЕС.
Реакции на членовете на ЕП
Мнозинството от членовете на ЕП отново призоваха за пълноправно присъединяване на Румъния към Шенгенското пространство за свободно движение и признаха подкрепата и солидарността, демонстрирани от румънците към украинските бежанци. Евродепутатите също подчертаха значението на тазгодишните европейски избори, необходимостта да се продължи борбата срещу корупцията и чуждестранната намеса, както и защитата на ценностите на ЕС.
Контекст
Това беше тринадесетият пленарен дебат „Това е Европа“ и първият през 2024 г. През 2023 г, членовете на Европейския парламент изслушаха българския министър-председател Николай Денков (22 ноември), кипърския президент Никос Христодулидис (13 юни), канцлера на Германия Олаф Шолц (9 май), министър-председателя на Люксембург Ксавие Бетел (19 април) и литовския президент Гитанас Науседа (14 март). Лидерите от ЕС, които участваха в тази поредица от дебати през 2022 г., бяха министър-председателят на Естония Кая Калас, италианският министър-председател Марио Драги, ирландският министър-председател Михал Мартин , хърватският министър-председател Андрей Пленкович, гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис, финландският министър-председател Сана Марин и министър-председателят на Словения Роберт Голоб.