За сливенци личността на Георги Гюлмезов не е толкова позната, неговите заслуги за процъфтяването на родния ни град са позабравени, но в миналото неговите съвременници са го обичали и уважавали – с топло чувство са изпълнени думите на Добри Добрев за него:

„Висок, строен, рус, с буден поглед, с рядка любознателност и широки интереси, сладкодумен и увлекателен разказвач, той бе едновременно и един от рядко скроените и крайно честни хора от старата генерация, които мислят повече за другите, отколкото за себе си…“ .

През 2024 г. се навършват 150 години от рождението на Георги Гюлмезов, отдал живота си на обществена и културна дейност, повече хора да опознаят родния край, природата, фауната и флората. Той е роден през 1874 година в Сливен в патриархално семейство. От малък е запленен от красотата на Сливенския балкан, страст, която остава до самия му край. Добър ученик, любознателен и интелигентен, след завършване на обучението си в Сливенската мъжка гимназия заминава за София, където постъпва в Държавно рисувателно училище – София при проф. Мърквичка. Негови състуденти са Андрей Николов, Стефан Иванов и други видни художници, пазещи най-добри спомени за Гюлмезов, който няма щастието да довърши образованието си и да се отдаде изцяло на изкуството. Лична трагедия го връща в родния Сливен – след смъртта на брат му се нагърбва с издръжката на семейството и постъпва на работа като техник-строител по пътищата в Сливен до 1929 г. Въпреки че е напуснал училището в София – изкуството остава неизменна част от ежедневието му. Любовта му към него, както и към историята, географията, археологията му спомагат да се самообразова и да остави следа след себе си. През 1910 г. е издадена българска цветна илюстрована картичка, издание на туристическо дружество „Алеко Константинов“ – София със сюжети от Сините камъни, рисувани от Георги Гюлмезов.

Въпреки оскъдните приходи, които има, той е отделял пари за закупуване на научна и художествена литература на български и чужди езици като е притежавал съкровище повече от 2500 тома в своята библиотека – част от които са библиографска рядкост. Още приживе дарява част от библиотеката си на Сливенското читалище „Зора“.

Като служител по пътищата Гюлмезов има възможността да пътува и опознава Сливенския, Твърдишкия, Еленския и Котленския балкан – успява да проучи като дланта си целия Източен Балкан и не престава да изследва богатствата и запечатва красотата на родната земя в картини и разкази. За Сливенския балкан пише:

„ Под думите „Сливенски балкан“ се подразбира планината, която се разстила от в. „Вратника“ над „Калната усоя“ и завършва източно към местността „Чуката“, над село Ичера. Това е грамадна планинска верига, която непрекъснато се разстила между пунктовете посочени по-горе. От нея се отделят големи планински разклонения, които южно граничат с широкото Сливенско поле…“

Изучава терена, растителността, животните, наименованията на местностите, легендите, руините на стари селища като скицира, рисува и описва видяното. И благодарение на неговото дело през 1926 г. е издаден „Пътеводител на Сливен и околностите му“ – първият по рода си.

Освен страстен природолюбител Гюлмезов се занимава и с пътно-благоустройствена дейност. Изработва плановете и трасира пътищата в шосейната и железопътна мрежа около родния си град. Негово дело са проектите за пътя Елена – с. Бяла, Сливенско, за Сливен – Карандила през Абланово и други. През 1929 г. е натоварен от Икономическото дружество в Сливен да проучи възможностите за железопътно трасе от Сливен до Варна, за съжаление този проект остава неосъществен.

Заедно с привързаността му към природата на преден план са и археологическите му проучвания в Източния Балкан за старите селища и църкви, както и върху Малката Света гора край Сливен. Събраните от него материали за археологическите находища, съпроводени от цялостна карта и с подробни топографски скици и рисунки са оценени от специалистите. През 1935 г. Георги Гюлмезов дарява на читалищния музей при Читалище „Зора“ Сливен своята сбирка от стари монети и предмети, за което е провъзгласен за почетен член.

Като целеустремен природолюбител и краевед Гюлмезов ни е оставил важни описания на забележителни места от Сливенския балкан, неговите пътеписи, очерци и разкази имат безспорни литературни качества. Текстовете са интересни, увлекателни, вдъхновяващи:

„… Пътеката остана горе по сипеите. Поех течението на рекичката, защото тук е по-хладно и по-красиво. Лозя и китни овощни градини се редят от двете страни. Из въздуха се носи дъх на разкопана земя. А надвесените със зрели череши клони над пътеката, можеха да изкушат и най-въздържания пътник. Слънцето силно препича. Въздухът е подвижен. Нито едно листо не потрепваше…“ Из „Опасният гост“

„ … По огряната от слънцето поляна, бързо преминаха трима въоръжени пътника и като сенки потънаха в тъмната гора. Те добре познаваха планината та избегваха – широкия път и пътеките, които свързваха по онова време: Сливен с Търново. Двамата от тях бяха млади, но снажни и силни. А тоя когото те следваха бе висок – широкоплещест. Горд, с вдигната глава, той уверено проследяваше едва забелязаната пътечка…“ Из „Хайдушка поща. Из живота на Филип Тотю Войвода – 1868 г.“

„… Местността Даула е била известна още през далечното минало. Тук е минавал римския път за Железни врата… Остатъци от тоя път и сега още могат да се проследят, особено там, гдето е бил заздравен с макадам (калдаръм)… Като висока планинска поляна, Даула открива широк, пълен с красота и разнообразие хоризонт. Зелени ридове, долове, цветисти поляни, изпъстрени със самотни столетни дървета, една от друго по-слънчеви, се стелят пред погледа…“ Из „Даула. Ловно летовище в Сливенския балкан“

„Един юнски ден, членове от българското туристическо д-во „Българка“ потеглиха за „Сините камъни“ за да потърсят място за летуване на 4-5 семейства. Това ебше през лятото на 1927 г… След дълго скитане и оглеждане поляните и долините из планината, групата се спря на „Карандила“. И подир месец-два от огледа, брадвите засякоха, трионите заскърцаха, зачукаха чукове, заблъскаха кирки, мотики и лопати и по тихата до вчера долинка закипя живот, а по склоните и като по магическа сила израснаха палатки, колиби и набързо импровизирани скамейки. Извора бе очистен, водите прибрани в хубава бетонова чешма. Това е първото селище на карандилската долина…“ Из „Летовище „Карандила“.

„Малка св. Гора“ – така се е наричал Сливен с околността си през царуването на Ив. Асен II. Това потвърждава и отец Паисий в историята си. Манастири са кичили бреговете на буйните реки, които оросявали вековната гора по сегашното сливенско поле. Запазените основи на църкви и скитове из сливенско показват, че действително по онова време цялата сливенска околност е била осеяна с манастири. Сутрин и вечер тихо се разнасяло ехото на църковните клепала, което отеквало по околните ридове и замирало по усоите на планината. Преданието разправя, че в онова далечно време в сливенско е имало двадесет и четири манастира. И до днес още ридът западно от с. Сотиря носи името „Атона“…“ Из „Манастир „Св. Петка“ при с. Сотиря, Сливенско“

До края на живота си Гюлмезов остава верен на възрожденските традиции – активно се занимава с обществена дейност. Участва в значими културни дейности, както и в мероприятия за икономическо развитие на града. Читалищен деец, част от комитета по въздигане паметник на Хаджи Димитър и възрожденците. Негова е заслугата за полагане основите на организирания културен туризъм в Сливен, почетен член на Български туристически съюз, член на Сливенско икономическо дружество и на дружество „Лес“ – Сливен и др.

Георги Гюлмезов живее дълъг и ползотворен живот, в обич към хората и към природата. На 82-годишна възраст Георги Гюлмезов приключва неговия земен път в родния Сливен. На 23 авг. 1956 г. в храм „Св. Димитър“ – Сливен Георги Арнаудов произнася слово на погребението му:

„Когато през някои надвечери, в тихия двор, в скромния домашен кът на Георги Гюлмезов, неговите по-млади приятели и почитатели го слушахме да ни говори, кротко и сладкодумно, за близкото и далечно минало, струвало ми се е, че слушам ромона на горски поток, клокочещ в горите на неговите любими родни планини.

Защото всред тях той остави своя делотворящ ум и своето любящо сърце. И от сините им ведри простори той взема чистотата на своята блага душа, а от гранита на планинските върхове беше извеян неговия цялостен и хармоничен характер – характерът на един ценен гражданин и човек – прям, свободолюбив, независим и честен към всякого и към всичко в света… във фокуса на обществената признателност става още по-ценно и ще остане като едно светло име на честен и достоен гражданин, чийто памет ще бъде утеха на неутешимата му съпруга и другарка в живот, а за нас съвременниците и за бъдните поколения –трябва да бъде пътеводна звезда в живота…“

Радина Йорданова,

ст. експерт, Държавен архив - Сливен