Експозицията е подредена в „Узунова къща“ и селектира произведения по темата на най-изтъкнатите български живописци: Георги Божилов-Слона, Александър Петров, Светлин Русев, Наум Хаджимладенов Екатерина Савова-Ненова и др. Ямболските художници са представени от: Петър Тепсизов, Георги Живов, Тодор Янков, Дона Неделчева и др.
Кураторът на изложбата Петър Тепсизов споделя, че изложбата е замислена с работно заглавие „ Голо тяло “, но в процеса на работа по създаване на експозицията се наложила идеята, че едно по-различно название ще разшири внушението. В последна сметка се оказало, че думата „ интимно “, като заглавие, най-добре разкрива това, което изложбата би трябвало да разкрие пред публиката.
Очакваме Ви!
Интимността се появява в моментите на усамотение, на уединение, на почивка. Тогава човек сваля бронята. Съблича ежедневната защитна екстериорна поза и на нейно място се появява крехкият интериор на същинската одухотворена, уязвима човешка природа.
Тук е моментът да се подчертае това, което всеки интелигентен човек знае и което е един от важните аспекти на изложбата: категоричната, трафаретна разлика между съблеченото тяло и голото тяло. Съблеченото тяло е просто един първичен, биологичен обект, интересен само за медици и биолози, доколкото голото тяло е художествена идея, която идва да разкаже друга гледна точка, да внуши определен смисъл…
Голото тяло е жанр в изобразителното изкуство. Би могло да се каже, че той започва от Адам и Ева, които са били облечени в своята голота, минава през Вилендорфската Венера, през всички Антични и Ренесансови богини, съвършени и непознаващи свян. И стигаме до „Красавиците от Авиньон“ и то не за друго, а само да подскажем, че художественият възглед за женската красота, за красотата изобщо, в различните епохи е имала различни измерения.
Друг аспект в изложбата е въпросът: защо в творбите от експозицията преобладава женското голо тяло. В тази връзка може да се каже, че голото тяло, като художествена идея винаги се конструира от двама души. Този, който наблюдава, и този, който бива наблюдаван. Това са две различни роли, две различни позиции – активната на наблюдаващ и пасивната на наблюдавания. И няма нищо по естествено от това, в активната роля да видим мъжа, а в пасивната – жената, която издига в култ своята красота, но пак през погледа на мъжа. Тези две роли са колаборативни, кохерентни, взаимосвързани. Те не могат една без друга. Пак, в този смисъл трябва да се допълни, че няма непристойни гледки – има само непристойни погледи…
Образованието по изобразително изкуство и голото тяло също са неразривно свързани. Изобщо, човешкото тяло стои на самия връх на еволюционното стъпало и като такова се приема, че да нарисуваш човешка фигура е нещо изключително сложно в художествената практика. Затова в програмите на учебните заведения по изобразителни изкуства, рисуването на голо тяло задължително присъства. Неизбежно, обаче, в тази изложба присъства и другият момент: творби, които илюстрират борбата с академичното. Точното следване на натурата, както и демонстрацията на детайлни познания по пластична анатомия, не се счита непременно за връх в художественото майсторство.
Вероятно няма художник, без оглед на естетически му възглед, да не е посветил поне една творба, поне една рисунка, на голото тяло.
В изложбата „Интимно“ са включени 32 творби на едни от най-изтъкнатите български живописци: Йордан Кисьов, Димитър Казаков-Нерон, Светлин Русев, Георги Божилов-Слона, Янаки Кавръков, Александър Петров-Лавандулата, Валентин Колев, Наум Хаджимладенов, Екатерина Савова-Ненова, и др.
Ямболските художници в експозицията са представени от: Петър Тепсизов, Георги Живов, Тодор Янков, Дона Неделчева, Кольо Инджов, Боряна Чапърова, Йордан Ресански и др.
Куратор Петър Тепсизов