Институциите на ЕС играят своята роля, за да защитят изборите за Европейски парламент на 6—9 юни срещу дезинформацията и манипулирането на информация, насочени към европейската демокрация.

Изборите за европейски парламент са водеща инициатива на европейската демокрация. Както е документирано например от Европейската обсерватория за цифрови медии, участниците в дезинформацията от и извън ЕС се стремят да подкопаят целостта на изборния процес, доверието в демократичните процеси като цяло и сеят разделение и поляризация в нашите общества. Според Евробарометър 81 % от гражданите на ЕС са съгласни, че новините или информацията, които представят погрешно действителността или са неверни, са проблем за демокрацията.

Опити за подвеждане на гражданите

През последните месеци институции, органи, участници от гражданското общество и проверители на факти като Европейската обсерватория за цифрови медии,Европейската мрежа за стандарти за проверка на фактите и EUvsDisinfo откриха и изложиха многобройни опити за подвеждане на гласоподавателите с манипулирана информация.

Участниците в дезинформацията са разпространявали невярна информация за това как се гласува,обезсърчавали са гражданите да гласуват или са се опитвали да сеят разделение и поляризация преди гласуването чрез присвояване на важни или спорни теми. Понякога тези опити за измама се състоят в наводняване на информационното пространство с изобилие от невярна и подвеждаща информация, всичко това с цел отвличане на обществения дебат. Често високопоставени политици и лидери са мишена на кампании за манипулиране на информация. Някои европейски политики често са обект на дезинформация като подкрепата за Украйна, Европейския зелен пакт и миграцията.

Участниците в дезинформацията също така използват мрежи от фалшиви профили, както и фалшиви или имитирани медии, за да манипулират информационната среда. Неотдавнашните разкрития на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и националните органи на държавите членки на ЕС, включват операциите „False facade“,„Portal combat“ и „Doppelganger“.

Наскоро разследващ доклад, наречен "оперативно претоварване" от финландската софтуерна компания Check First, документира как подозрителни профили са се свързали с повече от 800 проверители на факти и медии в над 75 държави - за да ги претоварят с невярна информация, да източат ресурсите им и да се опитат да ги убедят да разпространяват тази невярна информация чрез разобличаване на статии.

Институции на ЕС: Увеличаване на усилията за защита на ЕС от манипулиране на информация

Въпреки че заплахите са налице, такива важи и за колективните ответни действия на ЕС. Въз основа на ясен мандат от политическото ръководство институциите на ЕС от години се справят с предизвикателството, произтичащо от чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство, включително дезинформацията.

Тези усилия се осъществяват в тясно сътрудничество и координация между институциите и с участието на широк кръг от други заинтересовани страни, като например държавите членки на ЕС, медиите, проверителите на факти и гражданското общество, с цел споделяне на идеи, обмен на опит и най-добри практики и координиране на ответните действия.

Като световен лидер в справянето със заплахите, свързани с чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, ЕС работи в тясно сътрудничество със своите единомислещи партньори извън ЕС чрез форуми като Механизма за бързо реагиране на Г-7, наред с другото. За да повиши устойчивостта на опити за външна намеса, ЕС разработи специален инструментариум за борба с чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство, включително набор от инструменти, вариращи от ситуационна осведоменост и изграждане на устойчивост до законодателство и дипломатически лостове. Всички тези усилия винаги се извършват при пълно зачитане на европейските основни ценности, като свободата на изразяване и свободата на мнение.

Нашият всеобхватен отговор на дезинформацията е съсредоточен върху следните градивни елементи:

• разработване на политики за укрепване на нашите демокрации, които затрудняват участниците в дезинформацията да злоупотребяват с онлайн платформите и защитават журналистите и медийния плурализъм;

• повишаване на осведомеността относно дезинформацията и нашата готовност и реакция;

• изграждане на устойчивост на обществото срещу дезинформацията чрез медийна грамотност и проверка на фактите;

• сътрудничество с други институции, национални органи или трети страни.

Институциите на ЕС насърчават няколко дейности, включително кампании за повишаване на осведомеността и инициативи за медийна грамотност, за повишаване на устойчивостта на обществото срещу дезинформацията и манипулирането на информация. Примерите включват:

• официалния уебсайт за европейските избори с раздел „Свободни и честни избори“;

• поредица от видеоматериали от Европейския парламент (на 24 официални езика на ЕС), с които обществеността се информира за техниките, използвани от участниците в дезинформацията за заблуждаване на хората;

• брошура на Европейския парламент с 10 съвета за борба с дезинформацията

• набор от инструменти за учители от Европейската комисия относно начините за откриване и борба с дезинформацията;

• съвместна кампания на Комисията и Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги с видеоматериал, излъчван в социалните медии и в целия ЕС, за повишаване на осведомеността относно рисковете от дезинформация и манипулиране на информация преди изборите за Европейски парламент;

• Специална поредица от статии и информация относно чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство в EUvsDisinfo на ЕСВД.

Въвежда се ново законодателство на ЕС

В рамките на този мандат съзаконодателите приеха важно законодателство, като например Законодателния акт за цифровите услуги, Законодателнияакт за изкуствения интелект и Закона за прозрачността и насочването на политическата реклама. По време на този мандат специалната комисия на Европейския парламент по въпросите на външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз (и нейният наследник) също насочи вниманието към въпроса за външната намеса, включително дезинформацията, и препоръча цялото общество да играе своята роля, включително чрез незаконодателни мерки, за справяне с тях.

Законодателният акт за цифровите услуги изисква от платформите да оценяват и смекчават рисковете, свързани със защитата на изборните процеси, като например дезинформацията, включително чрез генерирано с ИИ съдържание. Законодателният акт за цифровите услуги вече е напълно приложим и се прилага от Комисията във връзка с т.нар. „много големи онлайн платформи“(т.е. тези, които достигат до най-малко 45 милиона потребители в ЕС или 10 % от населението на ЕС). В този контекст Комисията вече започна производства срещу X и Meta — както за Instagram, така и за Facebook — относно потенциални нарушения на Законодателния акт за цифровите услуги, свързани с почтеността на изборите. Що се отнася до превантивните мерки, през март 2024 г. Комисията прие насоки за изборите, като припомни мерките, които платформите трябва да приемат, за да гарантират спазването им. През април 2024 г. Комисията организира също така доброволен стрес тест с тези определени платформи, гражданското общество и националните органи. Комисията е в непрекъснат диалог с платформите, за да гарантира ефективното прилагане и спазване на Законодателния акт за цифровите услуги.

За повече информация вж. информационна бележка.