Правителството одобри близо 1 млн. в. за ремонт на храм „Св. Иван Рилски“ в Лондон

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерски съвет за 2024 г. С проекта на постановление се предлага одобряването на допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2024 г. по „Политика в областта на правото на вероизповедание“, бюджетна програма „Вероизповедания“, за капиталови разходи в размер на 928 188 лв., за Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа, за реконструкция, ремонт и оборудване на храм „Св. Иван Рилски“, намиращ се в сградата на Българското посолство в гр. Лондон, Великобритания.

През ноември 2023 г. стартира работата по реконструкцията на храма, като преди това бяха предприети необходимите административни процедури към общината в район Кенсингтън, Лондон. След множество дейности по събаряне на вътрешността на отделеното помещение за храм, укрепване на сградата и др. вече се пристъпва и към поставяне на врати, прозорци, окабеляване, мазилки, вентилационна система, ел. система, отопление и др., за да бъдат налице всички необходими условия за завършването на храма през 2025 г. Това ще предостави възможност голямата българска общност във Великобритания да има свой собствен функциониращ храм (Към настоящия момент православните ни сънародници се черкуват в храм на Вселенската патриаршия по договор до края на тази година). Обособяването на духовно средище е от ключово значение, тъй като поради липса на храм представителите на българската общност там посещават руски, сръбски и гръцки православни храмове, където попадат и под чужди политически влияния.

Кабинетът одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерство на външните работи

Министерският съвет прие постановление, с което се одобряват допълнителни разходи по бюджета на Министерство на външните работи за 2024 г., свързани с обезпечаване увеличението на възнагражденията на местните лица, работещи в задграничните представителства на Република България и увеличаването на разходите за издръжка на задграничните представителства поради увеличение на цените при наемане на имоти, необходими за дейността на дипломатическата служба в чужбина.

Постановлението ще позволи на българската държава да продължи провеждането на политиката, водена от Министерство на външните работи, на коректен работодател, подсигуряване дейностите на българската държава по провеждане на външната й политика - административна и поддържаща дейност в задграничните представителства и поддържане на ниво на консулските услуги, предоставяни на гражданите, както и ще обезпечи дейността на посолства и генерални консулства, в страни, в които българската държава няма собствени имоти и наема такива на местния имотен пазар.

Намибия открива почетно консулство в София

Министерският съвет на Република България даде съгласие за откриване на консулство на Република Намибия в Република България, ръководено от почетно консулско длъжностно лице, със седалище в град София и с консулски окръг, обхващащ цялата територия на Република България.

Функциите на ръководител на новото консулство ще бъдат изпълнявани от г-н Михаил Михайлов, който е изпълнявал функциите на трети секретар в посолството на Република България в Адис Абеба в периода от 1985 г. до 1990 г. От 2006 г. до 2021 г. е почетен (нещатен) консул на Република България в Република Намибия със седалище в Уиндхук, като през февруари 2021 г. е награден с почетния знак на Министерството на външните работи „Златна лаврова клонка" за всеотдайната му дейност за утвърждаване на доброто име и авторитет на Република България в Република Намибия и за приноса му за задълбочаване на двустранните отношения.

Откриването на консулство на Намибия в София ще допринесе за укрепване и надграждане на двустранните отношения, както и за засилване на сътрудничеството с Република Намибия.

Министърът на външните работи ще подпише Споразумението с правителството на Султаната Оман за взаимно освобождаване от изискванията за притежаване на визи за краткосрочно пребиваване на притежателите на дипломатически, специални и служебни паспорти

Министерският съвет измени решението по т. 15 от Протокол № 27 от заседанието на Министерския съвет на 28 юни 2016 г. за одобряване проект на Споразумение между българското правителство и правителството на Султаната Оман за взаимно освобождаване от изискванията за притежаване на визи за краткосрочно пребиваване на притежателите на дипломатически, специални и служебни паспорти, и упълномощи министъра на външните работи да подпише Споразумението от българска страна.

С премахването на визовите изисквания за притежателите на гореизброените видове паспорти ще бъде даден тласък за активизиране на политическия диалог и бизнес контактите между двете държави.

Очакванията са Споразумението да доведе до увеличаване възможностите за омански инвестиции във важни за българската икономика сектори и проекти, както и за навлизането на български фирми на оманския пазар.

Правителството одобри подписването на Меморандум за регулярно провеждане на политически консултации между външните министерства на България и Либия

Министерският съвет одобри днес проект на Меморандум за регулярно провеждане на политически консултации между Министерството на външните работи на Република България и Министерството на външните работи и международното сътрудничество на Държавата Либия като основа за водене на преговори.

В контекста на изключително динамичната международна среда, регионът на Северна Африка придобива все по-голямо значение за ЕС и за България, както от гледна точка на възможностите за разширяване на двустранното сътрудничеството, така и предвид произтичащите заплахи, свързани с растящата нестабилност в региона на Сахел и засиления миграционен натиск.

Държавата Либия е един от ключовите фактори за сигурността и стабилността на региона на Северна Африка и Сахел, като възможността за редовна обмяна на мнения и консултации между външнополитическите ведомства на Република България и Държавата Либия по регионалната динамика и проблематика, както и по други теми от международния дневен ред, представлява интерес и за двете страни.

Отношенията между България и Либия имат дългогодишна история. Дипломатическите отношения са установени на 30 юни 1963 г. В Триполи е открито българско посолство през 1966 г., а либийско в София - през 1978 г.

С подготвения документ се цели създаването на подходяща двустранна рамка за съгласуване на политически насоки за по-нататъшно развитие на българо-либийското сътрудничество.

Правителството одобри позицията на България за Съвет „Общи въпроси“

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвет „Общи въпроси“ (СОВ), което ще се проведе на 24 септември 2024 г. в Брюксел.

Унгарското председателство на Съвета на ЕС ще представи приоритетите, включени в шестмесечната му програма - Нова сделка за европейска конкурентоспособност; Укрепване на европейската отбранителна политика; Разширяване, на основата на принципа на собствените заслуги; Борба с нелегална миграция; Кохезионна политика; Обща селскостопанска политика, ориентирана към фермерите и Справяне с демографските предизвикателства.

Министрите ще обменят мнения по хоризонталната част на петия Годишен доклад на ЕК относно върховенството на правото в ЕС, публикуван на 24 юли 2024 г.

Дневният ред на Съвета включва и преглед на общата тенденция в положението с върховенството на правото в избрани страни кандидатки - Албания, Северна Македония, Сърбия, Черна гора.

Съветът ще стартира подготовката на редовното заседание на Европейския съвет на 17 и 18 октомври 2024 г., като проведе дискусия по проекта на анотиран дневен ред, включващ темите Украйна, Близък изток, Конкурентоспособност и Други въпроси.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджетите на МВР и МО

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджетите на Министерството на вътрешните работи (МВР) и Министерството на отбраната (МО) за 2024 г. Средствата в размер на 15 000 000 лв. са за финансово обезпечаване на дейностите на МВР и МО в условията на засилен миграционен натиск за периода 01.01-31.05.2024 г.

Правителството се разпореди с имоти

Министерският съвет прие Решение за отнемане на земеделски земи от Министерството на вътрешните работи и включването им в Държавния поземлен фонд.

Имотите представляват 8 броя поземлени имоти - публична държавна собственост, намиращи се в обл. Хасково, общ. Ивайловград. Предоставени на Министерството на вътрешните работи, имотите са били ползвани от Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) за изпълнение на специфичните задачи по контрол и охрана на държавната граница.

Към настоящия момент имотите са с отпаднала необходимост за осъществяване на дейността на министерството, престанали са да имат качеството на имоти, свързани с ефективното изпълнение функциите на ГДГП по контрол и охрана на държавната граница и не са необходими за изпълнение функциите на структурите на министерството. Съгласно разпоредби от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и с решение на МС тези имоти се включват в Държавния поземлен фонд.

Мрежовите оператори също ще бъдат компенсирани заради високите цени на електроенергията за технологичните им разходи

Мрежовите оператори – ЕСО ЕАД и електроразпределителните дружества, също ще бъдат компенсирани заради високите цени на електроенергията, която купуват за своите технологични нужди. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, допълвайки приетата вече в края на м. юли програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия.

Компенсациите ще покриват 100% от разликата между реалната средномесечна борсова цена за базов товар на сегмента „ден напред” на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД за съответния месец и определената от КЕВР цена за технологичните разходи на мрежовите оператори. Според становище на регулатора мрежовите оператори са приравнени на крайни клиенти за своите технологични разходи, което предпоставя възможността за предоставяне на компенсации и за тях.

Тенденцията за повишаване цените на електроенергията на свободния пазар в България и региона продължава, а високите цени създават икономически неблагоприятна среда, засягат по негативен начин стопанските субекти и генерират допълнителна инфлация.

Компенсациите за мрежовите оператори ще важат за периода от 1 юли 2024 до 31 декември 2024 г., както това е решено за останалите небитови крайни клиенти.

Включването на мрежовите оператори в програмата за компенсации представлява подобрение на механизма, без да го променя по същество. Поради това България може да разчита на вече даденото одобрение на мярката през 2021 г. и ново такова не е необходимо, става ясно от комуникация между Министерството на енергетиката и ГД „Конкуренция“ на Европейската комисия, касаеща режима на държавните помощи.

Средствата за изплащането на компенсациите се осигуряват от набраните във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски по § 8 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за прилагане на разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.; по § 3 на ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и по § 3 на ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г.

Разширяването на програмата е допълнителна мярка за защита на икономическите баланси и макроикономическата стабилност чрез запазване на конкурентоспособността на икономиката и ограничаване на инфлацията.

Компенсациите по програмата ще бъдат изплатени до 31 март 2025 г.

Министерският съвет одобри позицията на Република България по дело С-369/24 пред Съда на ЕС

Със свое протоколно решение, взето на днешното му заседание, Министерският съвет одобри позицията на Република България по дело С-369/24 пред Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на юрисдикция в Унгария.

Запитването е от Градския съд в Будапеща, който действа като административен съд по жалби срещу решения на унгарския регулаторен орган за енергетика и комунални услуги (МЕКИ). То е във връзка с прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/460 от 16 март 2017 г. за установяване на Мрежов кодекс относно хармонизирани структури на тарифите за пренос на природен газ. Регламентът се прилага за всички входни и изходни точки на газопреносните мрежи, с определени изключения, които се отнасят само за точките на междусистемно свързване.

Градският съд в Будапеща се интересува дали освобождаването, предвидено в Регламента, е приложимо за дългосрочните договори на жалбоподателите MET Magyarorszad Energiakereskedo Zrt. и Global NRG ROM SRL. Те са ползватели на газопреносната мрежа на унгарския газопреносен оператор FGSZ с дългосрочни договори до 2030 г.

От обхвата на посочения регламент са изключени само дългосрочните договори за резервиране на капацитет, сключени преди 6 април 2017 г., в чиито клаузи за ценообразуване се предвижда, че цените за пренос не се променят в срока на договора, освен заради инфлацията, ако има такава. Договорите в конкретното производство, породили спор, не отговарят на тези условия, гласи българската позиция по дело С-369/24.

Министерският съвет предостави дерогация за доставки за АЕЦ „Козлодуй“

Министерският съвет разреши на днешното си заседание да бъде предоставена дерогация от чл. Зж, параграф 1, чл. Зи, параграф 1 и 2, чл. Зк, параграф 1 и чл. 5к, параграф 1 от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.

С дерогацията се разрешава на АЕЦ „Козлодуй" да възложи обществени поръчки с избрани изпълнители съгласно приложение към днешното решение. Централата ще може да внесе от Русия продукти от желязо и стомана, при изпълнение на договори, изброени също в приложения към днешното решение.

Разрешава се също внос на стоки и технологии от Русия и предоставяне на свързана с тях техническа помощ, необходими за изпълнение на изрично изброени в приложения договори. Дерогацията ще важи до изтичането на въпросните договори.

Основният приоритет при експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй" е поддържането на най- високо равнище на техническа и ядрена безопасност, радиационна защита, безопасни и здравословни условия на труд, както и опазването на околната среда. Гарант за безаварийното електропроизводство и ядрената безопасност са регулярните доставки и консултантски услуги от проектанти, конструктори и производители на монтираното в централата оборудване. Тъй като голяма част от системите и оборудването на централата са с руски произход, някои от договорите за доставки на стоки и предоставянето на услуги, свързани с годишните ремонти, надеждната и безопасна експлоатация на блокове 5 и б на АЕЦ „Козлодуй", са сключени или се налага да бъдат сключени с руски изпълнители.

АЕЦ „Козлодуй" е единствената атомна централа в България и най-големият производител на електроенергия в страната. Тя осигурява повече от 1/3 от националното производство на електроенергия. Безпроблемната и стабилна експлоатация на централата е въпрос на енергийна и на национална сигурност.

България и Азербайджан обсъдиха двустранното си сътрудничество на междуправителствена сесия в Баку

Министерският съвет прие решение, с което одобрява резултатите от Шестото заседание на Българо-азербайджанската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество.

Сесията се състоя на 1 юли 2024 г. в азербайджанската столица Баку, под председателството на Владимир Малинов, министър на енергетиката на Република България, и Меджнун Мамедов, министър на земеделието на Република Азербайджан.

В рамките на заседанието се обсъдиха възможностите за задълбочаване на двустранните отношения, актуални въпроси на българо-азербайджанските икономически отношения и възможности за разширяване на двустранното сътрудничество в множество области, като търговия, икономика, енергетика, селско стопанство, транспорт, опазване на околната среда, туризъм, отбрана, здравеопазване, култура и др. Сред акцентите в разговорите ще е също разширяване на инвестиционното и енергийното партньорство между двете страни.

Азербайджан е ключов партньор на България за реализация на един от главните приоритети на страната ни в областта на енергетиката - диверсификацията на енергийните източници. Нашата страна се интересува от доставка на допълнителни количества природен газ от Азербайджан и изразява подкрепата си за бъдещото разширяване на Южния газов коридор. Работи активно по развитието на Вертикалния газов коридор като стратегически проект за Югоизточна, Централна и Източна Европа. България е партньор в проекта Green Energy Corridor за използване възможностите за производство на енергия от възобновяеми източници в Каспийския регион.

По време на сесията Комисията набеляза съгласувани мерки за разширяване на сътрудничеството и деловите връзки между двете страни в областите от взаимен интерес.

2,5 млн. лева за изследвания за критични и стратегически суровини

Министерският съвет одобри 2,5 милиона лева за изпълнение на първия 12-месечен етап на националната научна програма „Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие“. Програмата има за цел да осигури провеждането на фундаментални и научно-приложни изследвания за установяване потенциала на България за добив и преработка на суровини със стратегическо значение за националната и европейската икономика.

Те имат приложение в множество основни области на икономиката, като автомобилостроенето, стоманодобива, авиокосмическата промишленост, информационните технологии, здравеопазването и добиването на енергия от възобновяеми източници.

Предвижда се изпълнението на програмата да е за 5 години в периода 2024 - 2029 г. с общ бюджет от 8,5 милиона лева лв. От одобрените за първия етап 2,5 милиона лева, един милион лева са предназначени за закупуването на изследователска апаратура.

Чрез резултатите от програмата държавата и обществото ще бъдат подпомогнати при справянето с редица предизвикателства като осъществяването на плавен преход към възобновяеми енергийни източници, безотпадни технологии и преработката на първичните ресурси.

Допустими бенефициенти на средства по програмата са акредитирани висши училища, научни организации и Природонаучни и минераложки музеи, които трябва да сформират консорциум с водещ партньор Българската академия на науките, която да бъде координатор на програмата.

България продължава членството си в 13 европейски консорциума за научни инфраструктури

България ще продължи членството си в 13 европейски консорциума за научни инфраструктури. Министерският съвет одобри финансиране за заплащане на членския внос на страната ни за 2024 г.

По този начин се изпълнява една от целите на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017 - 2030 за осигуряване на достъп на българските учени до най-съвременни научни съоръжения за провеждане на конкурентни изследвания на високо международно ниво. Европейските консорциуми за научни инфраструктури (ERIC-и) целят да се улесни създаването и експлоатацията на научноизследователските инфраструктури от общоевропейски интерес между държави от ЕС и асоциирани държави.

Участието на България в тях е свързано със създаване и модернизиране на регионални центрове, участие при различните експерименти и научни програми. Членството в европейски консорциуми за научна инфраструктура, в резултат от непрекъснатата подкрепа от страна на Министерството на образованието и науката за българските учени и иноватори, е предпоставка за повишаване на успешното участие на български научни колективи и в мащабни проекти по Рамковата програма за научни изследвания и иновации на Европейския съюз.

Освен в европейски консорциуми за научноизследователска инфраструктура с присъединяването си към ЕС България стана пълноправен член на Евратом, от което произтича ангажименти на страната ни за заплащане на членски внос и към международния експериментален термоядрен реактор ITER, който има за цел да утвърди ядрения синтез като нов неограничен енергиен източник. Размерът на членския внос към 1TER за 2024 г. е 13 000 евро.

За членството на България в Европейска научноизследователска инфраструктура за езикови ресурси и технологии - CLARIN-ERIC вноската за 2024 г. е 14 965 евро. За Европейската инфраструктура за изследване на океаните и моретата - Euro-Argo - ERIC членският внос е 30 000 евро. Размерът му за Европейската научноизследователска инфраструктура за образни технологии в биологичните и биомедицинските науки - EuroBioimaging - ERIC е 49 500 евро, за Европейската научноизследователска инфраструктура „Европейско социално изследване“ - ESS - ERIC е 25 000 евро, а за Европейска научна инфраструктура по биобанкиране - BBMRI - ERIC- 34 221 евро.

Членският внос на страната ни за Европейския консорциум за научна инфраструктура „Изследване на здравето, остаряването и пенсионирането в Европа“ - SHARE - ERIC е 30 000 евро, а за Европейската научноизследователска инфраструктура за транслационна медицина - EATRIS - ERIC -65 000 евро.

3911 евро плаща страната ни за членство в Дигитална изследователска инфраструктура за хуманитарни науки и изкуства - DARIAH - ERIC. 69 000 евро е членският ни внос за Европейския изследователски инфраструктурен консорциум EPOS ERIC. Размерът на вноската за членство във Фундаменталната европейска изследователска инфраструктура за атмосферни замърсявания, за наблюдението и изследванията на земната система - ACTRIS-ERIC е 72 739 евро.

За Паневропейската изследователска инфраструктура за анализ и експериментиране върху екосистемите - АпаЕЕ членският внос е 39 000 евро. Размерът на вноската за Европейски консорциум за научноизследователска инфраструктура - LOFAR ERIC е 95 000 евро. За Паневропейска е-инфраструктура за биологично разнообразие и изследвания на екосистемите членският внос на България е 75 000 евро.

Одобрени са близо 1,5 млн. лева за подкрепа на водещи научни проекти

Правителството одобри 1 473 440 лева за изпълнението на водещи научноизследователски проекти по Националната научна програма „Върхови изследвания и хора за развитие на европейската наука - (Вихрен) 2021“.

Срокът за изпълнение на програмата е от 2021 г. до 2028 г., а предвиденият общ бюджет за нея е в размер на 7,5 млн. лева. Сегашното финансиране се отпуска за подкрепа на 6 изследователски проекта, които ще продължат реализацията си за четвърта поредна година.

Те ще допринесат за повишаване на научния потенциал и качеството на висшето образование в България. Това ще спомогне за приличане на водещи и перспективни учени от цял свят, които да участват в обученията и в подготовката на следващото поколение изследователи и иноватори.

Основната цел на програмата е да подобри средата за провеждане на научни изследвания в страната, както и качеството на самите проучвания, което да въздейства за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.

Одобреното днес финансиране е в рамките на разчетените средства в държавния бюджет за настоящата година.

Министерският съвет отпусна близо 7 млн. лв. за три национални програми в образованието

Министерският съвет отпусна 6 786 179 лв. за осигуряване на дейности по три национални програми за развитие на образованието.

По Национална програма „Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда“ се предоставят 6 138 460 лв. Средствата са за нови класни стаи и кабинетни по хуманитарни науки, география и икономика, технологии и предприемачество и за целодневна организация на учебния ден. Финансиране получават 382 общински образователни институции в системата на училищното образование.

Национална програма „Безопасност на движението по пътищата“ се финансира с 180 775 лв. за 45 общински детски градини и 140 общински училища. Финансират се закупуване на материали, консумативи, уреди, пособия, съоръжения, оборудване, екипировка, наем зали, озвучаване и др. за подпомагане на процесите на преподаване и учене, както и за организиране и провеждане на инициативи и състезания по пътна безопасност на децата и учениците в детските градини и училищата.

По Национална програма „Без агресия за сигурна образователна среда“ средствата са 466 944 лв. По нея финансиране за мерки за превенция на агресията получават 20 общински детски градини и 38 общински училища в страната.

Правителството разреши започването на хидротехнически работи във Варненското езеро

Министерският съвет разреши на „ЕИС - СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ“ АД да използва два специализирани кораба за извършване на хидротехнически работи във Варненското езеро.

Драгажният кораб „MILFORD“, плаващ под знамето на Белиз и несамоходният понтон „МР 26“, плаващ под знамето на Ямайка, ще бъдат използвани при реализирането на обект: „Ремонт на напорен тръбопровод φ 500 за отпадъчни води, находящ се под дъното на Варненското езеро“.

Даденото разрешение е за срок от 224 дни, считано от датата на постановяване на Решението на Министерския съвет.

Министрите на транспорта от ЕС ще обсъждат конкурентоспособността на сектора

Конкурентоспособността на транспортния сектор е основна тема на неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика (част „Транспорт“), което ще се проведе на 19 и 20 септември 2024 г. в Будапеща, Унгария. Правителството одобри днес българската позиция за форума.

Железопътният транспорт е един от най-екологичните, а осъществяването на проекти за международни влакове, би засилило транспортната свързаност на ЕС със съседните държави. Това мнение ще бъде изразено от българската делегация. Тя ще постави и въпроса за синхронизиране на разписанията на международните влакове, за да има удобни връзки между Централна, Южна и Източна Европа.

Българската позиция ще акцентира на възможностите за изграждане на стратегическите железопътни връзки в региона на Западните Балкани и готовността за изграждането на Паневропейски коридор VIII.

Правителството одобри доклада на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките за 2023 г.

Правителството одобри доклада на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките за изпълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за миналата година.

През 2023 г. Междуведомственият съвет към Министерския съвет е провел 8 заседания. На тях са разгледани заявленията на 105 фирми за издаване на лицензи и удостоверения за регистрации, както и за промяна на обстоятелствата, настъпили след тяхното издаване и 11 въпроса с вносители секретарят на Междуведомствения съвет или заместник-председателят на ДАНС.

Предстои докладът да бъде предоставен на Народното събрание, а след неговото одобрение ще бъде публично достъпен на интернет страницата на Междуведомствения съвет.

Одобрен е проект на Меморандум за сътрудничество с Японската агенция по туризъм

Министерският съвет одобри проект на Меморандум за сътрудничество в областта на туризма между Министерството на туризма на Република България и Японската агенция по туризъм.

Меморандумът предвижда България и Япония да насърчават установяване на преки контакти между български и японски туристически организации, обмяна на опит и добри практики при прилагане на национални маркетингови стратегии, сътрудничество с цел обучение и развитие на човешките ресурси, насърчаване на взаимноизгодно участие на български и японски туристически организации в международни туристически изложения и други събития, и др.

С подписването на Меморандума ще бъдат създадени необходимите предпоставки за задълбочаване на двустранното сътрудничество в областта на туризма между двете страни както на държавно, така и на бизнес ниво.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за 2024 г. в размер на 1 700 000 лв. за изпълнение на политики по чл. 1, ал. 5, т. 5.1.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. за финансиране на проекти на държавни и общински културни организации и структури с цел създаване и развитие на културни продукти. Материалите бяха внесени за разглеждане на заседанието на Министерския съвет от Министерство на културата.

С проекта на постановление се одобряват допълнителен разход в размер на 1 700 000 лв. по „Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство“, която се осъществява посредством две бюджетни програми на Министерство на културата. Средствата са част от заложените в централния бюджет за изпълнение на политики в област „Култура и изкуства“. Те ще бъдат предоставени, както следва: по бюджетна програма „Опазване на недвижимото културно наследство“ на Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) - 1 млн. лв. и по бюджетна програма „Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства“ на Център за подводна археология (ЦПА) - 700 000 лв. Това са двата основни държавни културни институти с нормативно определени в Закона за културното наследство компетенции в областта на проучването, опазването и популяризирането на недвижимото културно наследство, включително подводното културно наследство.

Целта е да бъдат финансирани проекти на двете институции, с което да се подпомогне тяхната дейност, свързана с представяне и популяризиране на културно наследство на страната ни, както и да се стимулира капацитета им за опазването и проучването му. Чрез допълнителните средства ще бъдат създадени културни продукти, за представяне и популяризиране на културното ни наследство пред широката публика. Ще се насочи вниманието на обществеността към обектите на културното наследство, ще ги направят по-достъпни и ще акцентират на тяхната значимост. Ще се защити българското недвижимо културното наследство чрез качествено и модерно поднесено съдържание и чрез дигитализация на информация и данни. Така ще бъдат създадени предпоставки за изпълнение на основните задачи на двата културни института, заложени в Закона за културното наследство. Със създаването на културни продукти ще бъде разширен и подобрен достъпът до културното ни наследство и ще бъдат привлечени нови публики. Създаването на тези културни продукти е актив за развитие на обществото и знанието в сферата на културното наследство.

Одобрено е участието на България в Международното изложение за вино и спиртни напитки „Провайн 2025“

Министерският съвет прие Решение за одобряване на участието на Република България с национален щанд на Международното изложение за вино и спиртни напитки „Провайн“. То ще се проведе от 16 до 18 март 2025 г. в гр. Дюселдорф, Федерална република Германия.

„Провайн“ е най-голямото в света международно изложение за вино и спиртни напитки и е изцяло бизнес ориентирано.

Събитие от подобен мащаб дава шанс на родните винопроизводители да поддържат и създават нови бизнес контакти, което е особено важно в периода на икономическите затруднения и усложнената политическа обстановка, предвид конфликта между Русия и Украйна.

През 2024 г. около 5 400 участници от 65 държави са били изложители на световния форум, като своите продукти са представили производители от най- големите винарски региони в света - Италия, Франция, Германия, Испания, Австрия, Португалия, както и много отвъдморски страни.

Одобрена е позицията на България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство

Кабинетът одобри позицията на Република България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 23 септември 2024 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия.

В областта на земеделието се очаква Европейската комисия да представи актуална информация относно ситуацията на селскостопанските пазари, по-специално вследствие на руската инвазия в Украйна. От началото на 2024 г. се отчита интензивен внос на пресни кокоши яйца за консумация в Република България от Украйна. В тази връзка в точка „Други въпроси“ на заседанието на Съвета Република България ще представи документ, с който отправя искане към ЕК за налагане на защитни мерки съгласно ATM Регламента за Украйна и по-конкретно за забрана на вноса в Република България на яйца с произход от Украйна.

Унгарското председателство ще проведе дискусия с цел преглед на втората година от изпълнението на стратегическите планове по Общата селскостопанска политика (ОСП), която да помогне да се идентифицират онези елементи, които трябва да бъдат коригирани или модифицирани, за да се подобри ефективността на Стратегическите планове по ОСП. Прилаганият до момента в ЕС механизъм за справяне с кризисните ситуации чрез активиране на извънредни и спешни мерки доказа своята възпираща роля при поредица от кризи и даде възможност да се реагира ефективно при редица смущения на пазара и бедствия. Поради промяната на естеството и динамиката на кризите през последните години следва да се работи в посока на усъвършенстване или дори търсене на нова система за превенция и управление на кризи, която е достатъчно гъвкава и ефективна от една страна, и съобразена със спецификите в отделните държави членки от друга страна за постигане на максимален ефект.

Одобрен е проект на Закон за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 година

Със свое решение правителството одобри проект на Закон за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 година.

Необходимостта от промените произтича от разпоредбата на чл. 107, ал. 14 от Закона за държавния бюджет за 2024 г., съгласно която Народното събрание може да извършва промени в Приложение № 3 към чл. 107, ал. 13. В него са определени приоритетни проекти по Инвестиционната програма за общински проекти. Промените се предлагат от Министерския съвет, въз основа на предложения на кметове на общини, в срок до 31 март, до 30 юни и до 30 септември 2024 г.

Измененията в общинската Инвестиционна програма бяха изготвени от Министерството на финансите на основание предложения на кметовете на общини. В рамките на определените срокове бяха получени писма от кметове на 131 общини, с общо 753 броя предложения за промени в приложението: за замяна на определените в приложението проекти с нови такива (15 броя), за отпадане на определени в приложението проекти (48 броя), за допълване на определените с приложението проекти с нови такива 397 броя), както и за промяна на параметрите на вече предвидени в приложението (293 броя).

Броят на проектите в приложението се увеличава с 349 проекта, или от 2 536 броя утвърдените по приложението проекти стават 2 885 броя.

С направените предложения за промени прогнозният бюджет на проектите за 2024 г. се намалява с 37,0 млн. лв., а общата прогнозна стойност на проектите за периода 1 януари 2024 - 31 декември 2026 г. се увеличава с 1 115,6 млн. лв.

Чрез Инвестиционната програма се подпомага изпълнението на капиталовата програма на общините за периода 2024-2026 г. Финансирането на проектите се извършва на база сключени споразумения между министъра на регионалното развитие и благоустройството и кметовете на съответните общини, със срок на изпълнение и въвеждане в експлоатация до 31 декември 2026 г.

Одобрени са промени в нормативни актове на Министерския съвет

Правителството прие Постановление за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет. С проекта на документ се предлагат вътрешно компенсирани промени в рамките на числеността на персонала в Министерството на икономиката и индустрията, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Българския институт по метрология.

Числеността се намалява с две щ.бр на Министерството на икономиката и индустрията, с една щ.бр. на Българския институт по метрология и с една ш.бр. на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Целта е да бъде осигурена допълнителна численост за администрациите на Комисията за защита на потребителите и на Комисията по стоковите борс