На 10 октомври отбелязваме Световния ден на психичното здраве. Това е ден за образование и гласност за психичното здраве, както и за борбата против стигмата на психичните заболявания в обществото. За първи път се отбелязва през 1992 г. по инициатива на Световната федерация за психично здраве – световна организация за психично здраве, включваща представители от повече от 150 държави. На този ден радетели за психичното здраве по целия свят привличат вниманието към психичните заболявания и негативните последици върху живота на хората, засегнати от тях. В някои страни тази дара е част от „Седмицата на психичното здраве“, каквато е практиката в Австралия.

Преди пандемията от COVID-19 една шеста от хората в ЕС страдаха от проблеми, свързани с психичното здраве. Тази ситуация се влоши заради безпрецедентните кризи през последните години. Пандемията оказа допълнителен натиск върху психичното здраве на хората, особено сред младежите и хората, които вече страдаха от психични заболявания. За да се справи с тази криза, Европейската комисия поставя психичното здраве наравно с физическото здраве, като въвежда 20 водещи инициативи и финансиране в размер на 1,23 милиарда евро от различни финансови инструменти, съобщават от Европейската комисия в България.

Според данните:

46% от гражданите на ЕС са имали емоционален или психосоциален проблем през последните 12 месеца

89% от гражданите на ЕС смятат, че промоцията на психичното здраве е също толкова важна, колкото промоцията на физическото здраве

25% от гражданите на ЕС посочват, че те или членове на техните семейства са се сблъскали с проблеми при достъп до услуги в областта на психичното здраве.

Трите ръководни принципа

Бързите технологични, екологични и обществени промени засегнаха значително способността на някои хора да се справят. ЕС ще възприеме цялостен подход към психичното здраве, основан на следните ръководни принципи:

адекватна и ефикасна профилактика,

достъп до здравни услуги и лечение в областта на психичното здраве, които са с високо качество и на достъпна цена, както и

реинтеграция в обществото след възстановяване.

Според данните на СЗО над 450 млн. души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства - 11.4% от населението, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) - 6.2%, злоупотреби с вещества - 3.3 %.

Статистиката показва, че у нас по-често боледуват жените, освен това те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете. По възрастови групи най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата от 20 до 34 години. За съжаление все по-рядко хората с подобни проблеми се обръщат за помощ към лекарите.

Основната причина за поява на тези разстройства е стресът в ежедневието и особеностите на начина на живот. Социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност и особеностите на съответната култура са сред другите фактори, които водят до тези разстройства.

Първите симптоми, които биха могли да издават наличието на проблеми са безсъние, честа умора, лошо настроение раздразнителност. В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при съответния специалист –психиатър, психотерапевт, психолог.

При хронични заболявания, свързани с дефицит на социални умения и възможности за самостоятелен живот, в терапията е необходимо да се включват и социални работници, които да провеждат психосоциална рехабилитация на потърпевшите. Нужно е и обществото да преодолее стигмата към психиатричната помощ и проблеми, за да се получи адекватно лечение още в ранните стадии на разстройството.

Източник: Министерство на здравеопазването, Европейската комисия в България, цитирани от Дарик