На 14 февруари 2025 г. се навършват 49 години от смъртта на Жана Гендова, една от пионерите на българското кино и съпруга на режисьора Васил Гендов.
Родена на 22 декември 1899 г. в Сливен, Жана (Ивана) Иванова Гендова проявява рано интерес към сценичните изкуства. Тя заминава за Берлин, където изучава драматично изкуство, и там среща Васил Гендов. Двамата споделят обща страст към киното и театъра, което полага основата на тяхното дългогодишно сътрудничество както в професионален, така и в личен план.
През 1917 г. Жана Гендова дебютира във филма "Любовта е лудост" (оригинално заглавие: "Lyubovta e Ludost"), режисиран от Васил Гендов. Тя активно участва в повечето от неговите филми между 1917 и 1937 г., изпълнявайки роли на актриса, продуцент и асистент-режисьор. Сред значимите продукции, в които участва, са "Военни действия в мирно време" (1922), "Дяволът в София" (1921) и "Бунтът на робите" (1933) – първият български звуков филм, посветен на Васил Левски.
За да финансират своите филмови проекти, Жана и Васил Гендови често залагат личното си имущество. За "Бунтът на робите" Жана ипотекира родната си къща в Сливен, демонстрирайки своята отдаденост към развитието на българското кино. Въпреки финансовите трудности и липсата на подкрепа, двамата не спират да работят за утвърждаването на филмовото изкуство в България.
Освен с филмовата си дейност, Жана Гендова и нейният съпруг основават пътуващия драматичен театър "Български театър" през 1920 г., който по-късно е преименуван на "Сензационен театър". Те също така са сред учредителите на Съюза на филмовите дейци през 1934 г., където Васил Гендов е председател. Жана е автор на мемоарната книга "Това, което не е изречено в историята на българския филм", в която споделя своите преживявания и трудности в киноиндустрията.
Жана Гендова умира на 14 февруари 1976 г., шест години след своя съпруг. Въпреки значителния им принос към българското кино, до днес няма издигнати паметници или улици, носещи имената на Жана и Васил Гендови. Техният живот и творчество остават пример за отдаденост и любов към изкуството, които заслужават по-широко обществено признание.