На 27 март 1886 г. в гр. Сливен умира бележитият поет, учител и просветител Добри Петров Чинтулов.
Той е една от най-уважаваните личности в града – учител на много сливенски младежи и вдъхновяващ поет, с високо образование и несравнима поетическа дарба.
Добри Чинтулов е роден в Сливен през месец септември 1822 г. в семейството на Петър Миндов – Чинтула и съпругата му Стоянка. Учи при даскал Димитър Кишиша и в гръцкото училище на Георги Цукала.
Разказите на неговите съграждани преселници за свободния и културен живот в Русия поразяват Чинтулов и засилват желанието му за по-високо образование. Шестнадесет годишен се разделя със семейството си и се отправя към Русия. Спира в градовете Елена и Търново, от там през Русе, Букурещ и Браила, се отправя за Одеса.
В Браила негов благодетел става търговецът Димитър Диамандиев, с чиято помощ заминава за Одеса, където постъпва в училище, в което изучава главно руски език.
Благодарение на Васил Априлов и Никола Палаузов получава стипендия за Херсонската духовна семинария, която завършва през 1849 г.
През 1850 г. Добри Чинтулов се завръща в Сливен и става учител с препоръчително писмо от д-р Иван Селимински и осигурена заплата отново от Димитър Диамандиев.
С идването на Чинтулов в града се свързва създаването на първото класно училище, промяната в учебните програми и въвеждането на нови предмети като френски и руски език, музика, алгебра и други. Съставя учебници по риторика, гласно пеене, алгебра, руски и френски език, по които се обучават неговите възпитаници. Безспорна е ролята на възрожденския учител за пробуждането на умовете и сърцата на учащите. Такъв е и даскал Добри – смирен човек, но предан и готов да предаде на децата своите знания и любов към родината.
Поетът преподава до 1875 г. в Сливен и за кратко в Ямбол, когато сам се оттегля и прекратява своята преподавателска дейност, поради влошено здраве и отслабено зрение.
През 1858 г. Чинтулов се жени за Анастасия Желязкова, дъщерята на Добри Желязков-Фабрикаджията, а през 1859 г. се ражда единственият им син Петър.
Добри Чинтулов е автор на близо двадесет стихотворения, които олицетворяват патриотичните чувства и мисли, които вълнуват българите, живеещи в границите на Османската империя тогава. Едва три от тях са отпечатани в „Цариградски вестник“ през 1849 г. – „Китка от Балкана“, „Изпроводяк на едного българина из Одеса“, „Стара майка се прощава със сина си“ и са подписани с инициалите на поета Д. П. Ч.
Останалите му творби се разпространяват устно, преписват се и се пеят от негови ученици. Това са: „Къде си, вярна ти любов народна?“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Българи юнаци“, „Българийо, мила майко“ и др.
И до днес те са сред най-обичаните и известни български песни.
Добри Чинтулов участва активно във всички сфери на обществения живот в града. През 1860 г. е сред основателите и съветниците на читалище „Зора“, а по-късно, през 1868 г. участва в основаването на женското дружество „Майчина длъжност“.
През 1871 г. е избран за делегат на Първия църковно-народен събор в Цариград от областите (каазите) Сливен, Ямбол, Айтос и Карнобат, което показва високото доверия, с което Чинтулов се ползва.
През 1872 г. е учител в Сливенското главно училище и надзирател на всички сливенски училища. През същата година е член на Частния революционен комитет в Сливен с председател Михаил Греков.
На 4 януари 1878 г. посреща руските войници с пламенна реч.
В първите четири месец след Освобождението (януари-април 1878 г.) е избран за член на Временния градски съвет и за своята длъжност е награден с медал от сливенския губернатор.
Най-голямото признание за Чинтулов остава това, че голяма част от неговите ученици го наследяват в учителската професия и стават преподаватели, както в Сливен, така и в други градове. Голямата мечта на поета – чрез образование и просвета да се достигне до политическо освобождение на България, става реалност. Неговата поезия е фундаментална за формирането на националното съзнание на българите през XIX век.
Земният път на Добри Чинтулов приключва на 27 март 1886 г.
Писателят Константин Константинов пише за него:
„Тук, в Сливен, се роди и угасна оня кротък поет-учител, който видя широкия свят – но не можа да се откъсне от бащинията си и се върна , за да изпее през 50-те години най-трогателната песен, с която тогавашните майки изпращаха своите синове да умират.“
Изготвил: Виктория Михнева – уредник в в отдел „История на България XV-XIX век“, РИМ - Сливен
Художник: Петър Петров - реставратор в РИМ - Сливен