Кметът Стефан Радев проведе първото за тази година заседание на Съвета за намаляване риска от бедствия. Дневният ред включваше обсъждане и приемане на годишния доклад за състоянието на защитата при бедствия през 2024 г. и доклада за приоритетните дейности за намаляване риска от бедствия, за които е необходимо финансиране през 2026 г.
Радев подчерта, че Община Сливен ще продължи последователната си политика по отношение на превенцията за намаляване риска от бедствия.
На заседанието присъстваха заместник-кметовете Пепа Чиликова и Камен Костов, ръководители на РС ПБЗН, Районно управление Полиция, „Електроразпределение Юг“, хидрометеорологична обсерватория, представители на РДПБЗН и на РЗИ.
В рамките на срещата стана ясно, че през 2024 г. възникналите аварийни ситуации на територията на общината са в резултат от интензивни валежи. В някои от населените места, след продължителни периоди на засушаване, са измерени количества над 70 л/кв. м и резки метеорологични промени.
Секретарят на Съвета инж. Снежана Кънева отчете, че обследваните критични участъци на аварии са били свързани предимно с нарушено отводняване, интензивно натоварване, отслабване на основата на пътя, аварирали пътни водостоци и компрометирани мостови съоръжения. Тя подчерта, че ако това продължи и през следващите години, съществува реална опасност от сериозни поражения не само по мостовите съоръжения, но и пътните връзки към тях, както и необходимостта от по-голям финансов ресурс.
През отчетната 2024 г. са възложени и изпълнени 32 обекта в 12 населени места в общината. Всички са изпълнени в срок и съобразено с действащото законодателство. Извършени са ремонтни възстановителни работи на две мостови съоръжения, осигуряващи важни пътни връзки за града. Обезопасен е мостът, свързващ общинския пазар и бул. „Стефан Караджа“. На Новоселски мост бяха извършени дейности по възстановяване на пешеходната зона на съоръжението.
Общо за изпълнение на дейности по превенция за намаляване риска от бедствия, извършеният разход възлиза на около 1 млн. и 800 хил. лв. В тази връзка инж. Кънева акцентира на това, че не са отчетени директни икономически загуби в жилищния сектор, унищожени производствени активи, разрушения по изградената инфраструктура, загуби от реколта, добитък, гори и културни ценности. Тя обърна внимание и на това, че ежегодната междуведомствена комисия за обследване и почистване на реките е приключила с констатации за опасните участъци и предложение за предприемане на необходимите действия.
В Сливен бяха възложени и изпълнени планови почиствания, неотложни и укрепителни дейности по речните корита на Асеновска, Новоселска, Селишка и Дюлева, както и на две дерета в село Голямо Чочовени. Участъци от реките бяха почистени със съдействието на лишени от свобода лица. Според Кънева големият проблем със замърсяването на речните корита е нерегламентираното изхвърляне на отпадъци от всякакъв вид.
Приключено е и изпълнението на дейностите по укрепване на свлачището в село Сотиря, както и прединвестиционните проучвания за укрепване на свлачището в село Новачево. За него Общината е внесла искане до МРРБ за финансиране, с което да бъде изготвен инвестиционен проект за стабилизиране на свлачищния процес. По този въпрос Кънева информира, че се извършват режимни наблюдения в двете укрепени от Общината свлачища - Сотиря и Качулка, а резултатите сочат, че изградените противосвлачищни системи функционират без отклонения.
На заседанието бяха подчертани и добрите практики при взаимодействието на Общината с екипите на Единната спасителна система (Полиция, РС ПБЗН, ЦСМП и БЧК). Бе отчетена и подкрепата от страна на доброволните формирования „Железни врата“ и „Грамадите“, които се включваха неколкократно в различни аварийни акции на пожарната служба. Кънева информира, че предстои обучение на новосформираните доброволчески отряди „Вихър“ и „Циклон“.
Според изнесения анализ за тригодишния период (2022-2023-2024) разходите се увеличават относно изпълнението на обекти с ясен характер - превенция за намаляване риска от бедствия във всички области от изградената в общината инфраструктура (инженерна, социална, културна и здравеопазване). Като примери бяха посочени дейности по изграждане на мълниезащита, пожароизвестителни системи, отводняване и пр. По-малък разход е бил необходим и изразходван за спасителни дейности.
