Ученици от 5 до 11 клас на Спортно училище „Д. Рохов“ – Сливен с желание и вълнение се включиха в инициативата „Върви, народе възродени!“ на Министерството на образованието и науката /МОН/ .
Днес, 22 май в, 11:00 ч. ученици от цялото училище рецитираха текста, слушаха или пяха химна на българската просвета „Върви, народе възродени!“ по стихове на Стоян Михайловски, създадени 1892 г., и по-късно превърнати в песен с музиката на Панайот Пипков.
Събитието в цялата страна и в българските училища в чужбина се провежда под почетното председателство на министъра на образованието Красимир Вълчев, съобщават от МОН.
С това събитие отдаваме почит на създателите на славянската писменост и се прекланяме пред делото на Светите братя Кирил и Методий. Именно в България през Х век на основата на глаголицата се създава и утвърждава кирилицата – писменост, на която днес пишат над 250 милиона души по целия свят.
Така страната ни не само съхранява духовното наследство на Солунските братя, но и го превръща в основа за духовната идентичност на цялото славянство.
Затова и днес химнът „Върви, народе възродени!“ е призив за духовен възход и национално достойнство, път, през който ще пребъдем през вековете.
„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета!...
В световните борби върви
от длъжност неизменно воден —
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Да, ро̀дината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...
Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
сé жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мрътвина,
народен гений възкресихте —
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нек' името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек' се помни
в славянството во век веков!
