Еньовден е един от големите годишни празници, отбелязва се на 24 юни всяка година. На този ден православната църква чества рождението на свети Йоан Кръстител. Според българския народен календар Еньовден е най-големият летен празник, който съвпада с лятното слънцестоене, най-дългия ден през годината.

На Еньовден се поставя далечното начало на зимата, денят започва да намалява, защото „дядо Еньо си мята кожуха и отива за сняг“. Но преди да „тръгне към зимата“ слънцето се окъпва в реките и езерата и прави водата им лековита. После се отърсва и покрива земята със здравословна роса. Само на Еньовден при изгрева слънцето „трепти“, „играе“, вярвало се, че който види това, ще бъде здрав през цялата година. На този ден хората излизат по високите места, за да ги огреят първите слънчеви лъчи, а след това се търкалят в росата или се измиват с вода от реките, отново за здраве. Също при изгрев слънце се берат билки, вярвало се, че на Еньовден билките притежават най-голяма лечебна сила. Събират се седемдесет и седем билки и половина, като половината билка се слага за неизвестната болест. От тях се правят венци, както и китки, които връзват с червен конец. Някъде правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги и ги оставят през нощта върху покрива. Сутринта по свежестта на китките гадаят за здравето на всеки член, на когото е наречена китката. Еньовските китки се изсушават и се прибират „за илач“ през годината.

На Еньовден е широко разпространен обичаят „Еньова буля“. Срещу празника момите „увиват китки от цветя“, които потапят в бакър с „мълчана вода“, покриват го с червено було и го оставят под трендафил да пренощува. На другия ден те се събират „да припяват китките“. Първо избират „еньова буля“, малко момиче на около 4-5 години, което обличат с дълга риза, на главата му слагат червено було и венец от цветя. Една от момите качва „еньовата буля“ на раменете си и цялата група тръгва из селото. Обикалят от двор на двор, играят хоро и пеят еньовски песни, чийто основен мотив е любовта. След като обиколят селото, те се връщат в къщата, където е оставено бакърчето с китките. Там Еньовата буля вади китките, а момите ги напяват. Самите припеви по своята същност са гадаене за бъдеща женитба.

Цялата обредност на Еньовден е насочена не само към гадаене за здраве и благополучие в семейството, но също така и към предпазване и защитаване на бъдещото плодородие, „берекета“ на нивите. Вярвало се, че през нощта срещу Еньовден магьосници ходят по нивите и обират чуждото плодородие. За да се предпазят от такива „кражби“ хората извършват редица действия, като например мъжете спят на своите ниви. На този ден, както и на повечето празници, не се извършва никаква работа.