На днешната дата, 18 юли 2025 г., се навършват 157 години от героичната смърт на войводата Хаджи Димитър и славния подвиг на неговата чета.

През 1868 г. започва подготовка на две чети, които да преминат в българските земи и да вдигнат народа на въстание. За техни водачи са избрани опитните войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Впоследствие двете чети обединяват силите си в една обща чета. В нея се записват близо 130 млади български момчета на възраст между 19 и 42 г. Участници от Сливен в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са неговият брат Тодор и още четирима души – Георги Кавлаков, Стефан Господинов Топтанджиев (Хитрия), Петър Тодоров и Александър Василев Читаклиев. Четниците, снабдени с оръжие и униформи, се отправят през р. Дунав към България. Тяхната задача е да достигнат до Сливенския балкан и заедно с чети от страната да обявят Привременно правителство.

Няколко битки води четата по пътя си в района на селата Караисен, Горна Липница, Вишовград и Бузлуджа.

В четвъртото сражение, в местността Канлъ дере (Кървав дол) на 10 юли 1868 г. много от четниците са избити, а войводата Стефан Караджа е пленен и откаран в русенския затвор, където издъхва.

На 18 юли 1868 година, след редица сражения и неравностоен бой, малцина четници достигат връх Бузлуджа, където е последната решаваща битка на четата. Ранен на три места, сражавайки се до последния момент, Хаджи Димитър насърчава другарите си с думите „Братя, да умрем като българи“.

Смелите войводи – Хаджи Димитър и Стефан Караджа остават завинаги на 28 години.

Саможертвата и смелостта на Хаджи Димитър, Стефан Караджа и техните четници, които загиват през 1868 г. са повод за гордост и преклонение.

Днес, 18 юли, отдаваме почит към паметта на Димитър Николов Асенов, славният сливенски войвода и революционер, който умира само на 28 г.

По-късно поетът Христо Ботев написва една от най-тъжните балади в нашата литература, посветена на хаджията:

„Жив е той, жив е! Там на балкана.

Потънал в кърви, лежи и пъшка

Юнак с дълбока на гърди рана,

Юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка.

На друга сабя надве строшена, -

Очи темнеят, глава се люшка,

Уста проклинат цяла вселена!“

Изготвил: Виктория Михнева – уредник в отдел „История на България XV-XIX век“ към РИМ „Д-р Симеон Табаков“ - Сливен

Художник: Петър Петров