„С една дума, от началото на движението до затварянето ми, аз непрестанно тичах по бреговете на Дунава, кога в Турция, кога във Влашко, според обстоятелството, за общата цел за нашето освобождение, дето малко остаана да го заплатя със живота си”.
Днес се навършват 120 години от смъртта на д-р Георги В. Миркович- политически и просветен деец.
Роден в Сливен на 10 март 1825 г., началното си образование получава на гръцки език в своя роден град, при Сава Добропродни, продължава в Киевската семинария, следвана от прочутата гръцка гимназия в Куручешме. През 1850 г. завършил средното си образование в католическото френско училище в Бебек (Цариград) и силно впечатлен от френската култура и философия заминава да следва медицина в Монпелие, Франция. През 1854 г., в знак на признателност, вследствие на успешно проведено лечение и препоръки за спазване на предпазни мерки на френското население по време на върлуващата тогава холера, получава медал от самия Наполеон III. Завръщайки се в Сливен започва частна практика и е назанчен в Стара Загора за градски лекар, но мислите и душата му са завладяни от устрема към духовно пробуждане на народа и борба за църковна независимост. Съвместно с Драган Цанков ръководят и участват в униатското движение през 1861 г. Верен на целите и поддържайки убеждението, че трябва да се действа в границите на родината, д-р Миркович започва да упражнява лекарската си практика в Лом, където активно участва в приготовленията по Ломско Берковското въстание. Станал жертва на предателство бива заловен и доживотно заточен, първоначално в Диарбекир след няколко месеца в Мардин през 1874 г. След години на мъки и тегоби е получил амнистия и се завръща в Сливен, последователно бил губернски врач, директор на гимназията и управител на Окръжна болница. Следват изяви в Пловдив като председател на „Клуба на българите” един от основателите на дружество „Червен кръст”, дописен член на Българското книжовно дружество (днес БАН), а след Съединението е лекар на държавна практика в различни градове.Сътрудничи повече от 50 години на наши вестници и списания, автор е на няколко учебника по граматика, първият издаден през 1860 г. превежда и издава редица книги, написал много медицински трудове и разнищил доста обществено-политически и черковни въпроси. Народен представител във Второто Велико народно събрание, инициатор за създаване на женски благотворителни дружества и щедър радетел на девическото образование. Един от издателите на първият сливенски вестник „Българско знаме” през 1879 г. и ползвател на собствена печатница, известна като Карапетрова печатница в Цариград. Морално и душевно удовлетворен от развоя на събитията в своя живот, воден от своите изключително хуманни добродетели правда, просвета и милосърдие той приключва своя земен път в Сливен, където е тържествено и почетно погребан на 29 септ. 1905 г. В знак на дълбока възхита и искренна признателност към неговите дела, бюста му е включен в една от нишите на внушителния паметник – синтез на Хаджи Димитър. Своята богата библиотека от издания и научни трудове този голям родолюбец, пламенен революционер и възрожденец, виден лекар и учител оставя в читалище „Зора” както и значителна парична сума за благотворителност. Бележит сливенски общественик и книжовник, политически и просветен деец, с вечно търсещ дух, посветил живота си за благото на българският народ, д-р Георги Миркович оставя дълбока следа в епохата на българското Възраждане.
