За музикалния живот в Сливен през ХХ век може много да се говори и пише. Като град – дом на интелигентни, прозорливи и надарени хора – музиката и музикалната грамотност е била на почит. Творци музиканти – родени, творили, избрали Сливен за свой дом са: Михаил Райнов, Мишо Тодоров, Илия Арнаудов, Димитър Шампион, Васил Димитров, Динко Карагьозов, Илия Цеков, Атанас Банчев, Николай Сяров и още много други, отдали всяка секунда от времето си за създаване на съвършената мелодия.

Днес ще припомня за композитор, нямащ музикално академично образование, но оставил следа в музикалната история, а именно Димитър Шампион. Роден в Сливен през една октомврийска нощ на 1895 г. Учи цигулка в първи клас, а във втори вече се опитва да солфежира нотираните песни в читанката. В трети клас композира първите си композиции мазурката „Майско утро“ и полка „Виолетки“. През 1912 г. завършва Сливенската мъжка гимназия, а по-късно участва в Първата световна война, заминава за фронта като офицерски кандидат – командир на взвод от 29-ти пехотен Ямболски полк. С тънко чувство за хумор пише за този период: „... Командвах около 30 – 40 човека срещу противника. Командите, които давах стигнаха до ушите на началството. Оцениха моите способности и след 7 – 8 месеца ме удостоиха с повишение – повериха ми да командвам 100 – 150 преживни животни (ешелон). Разбраха, че за хората от моя калибър е по-лесно да се справят с 300 хиляди говеда, отколкото с 30 човека…“. След края на войната се завръща в Сливен и има щастието да се учи от Мишо Тодоров, тогава учител по музика. Тези няколко урока му помагат да започне по-сериозно да работи върху композицията си. Написва музикални произведения, които се изпълняват по литературно-музикалните вечеринки в града. Интересен факт за Димитър Шампион е, че не е имал пиано, което да използва, за да твори; всичко постигнато от него е в резултат от много труд и усилия, само с помощта на Бог и една счупена китара…

Няколко години по-късно една от мечтите му се осъществява и той заминава за София. През 1921 г. е назначен като чиновник в Българска банка – София от Е. Кемалов. Радостните първи дни в столицата са благоприятни за него и той завършва оперетата „Иманяри“. Одобрена е от хормайстора при църква „Св. Св. Кирил и Методий“, но поради слухове разучаването ѝ е преустановено. След разясняване на въпроса с „Иманяри“, театралната група при Македонски младежки сговор се осмелява да я представи – дебютът е на 22 ян. 1923 г. в салона на „Славянска беседа“ – начинанието получава подкрепа от проф. Ал. Балабанов чрез насърчителни думи във в. „Развигор“. По този повод Димитър Шампион пише: „… С това аз осъществих блянът в живота си – да я видя на софийска сцена. Всичко постигнато в музикално отношение след тая дата – считам за излишен плюс…“

В следващите години продължава ползотворната творческа дейност – написва музика по стихове от поета Цанко Церковски, но поради деликатността на творението си е посъветван да отиде при Александър Стамболийски за разрешение да се издаде и пласира композицията. Шампион така и прави – при срещата си с мин.-председателя разяснява каква е целта на посещението му: „… Казах я и подадох нотите. Той се усмихна. Не разбирал от ноти човека и най-учтиво ме помоли да му изпея мелодията. Други министри не вярвам да направят такъв несериозен музикален компромис в кабинета си с мене. Слава Богу хареса му песента. Насърчи ме. Дори ме изпрати да се посъветвам за музиката й с м-ро Атанасов и Ив. Камбуров и ми препоръча сам да си намеря издател...“

Въпреки успешните си композиции, той е бил недолюбван. Постоянно са се намирали „доброжелатели“, които не са приемали неговия талант и са го възприемали за недостоен да се занимава с музика, само защото няма съответния лист хартия – правили са всичко възможно неговите творения да се видят и чуят от публиката. Но той е упорит и целеустремен – не се отказва. Оперетката му „Малката Царкиня“ е представена от питомците на сиропиталище „Цар Борис Търновски“ в Народния театър и за втори път в театър Ренесанс. По повод неговите оперетки в статии признават заложбите му, но напомнят за липсата на теоретични знания и музикално образование. С насърчаване от приятели в крайна сметка Димитър Шампион подава заявление до Министерството на народната просвета за изпращане на специализация в чужбина – уви, отговорът е отрицателен.

През 1926 г. Осма столична прогимназия „Т. Минков“ изнася оперетката „Щастливо сираче“ – именно след представянето ѝ във вестниците се заговаря за създаване на детски театър. Други училища също са заинтригувани да играят негови оперетки. Освен за деца Шампион пише композиции, свирени на концерти. Голям успех има „Хан Исперих“ и „Земетресението в Тракия“. Този опит му дава увереност да направи битовата драма „Майстори“ от Рачо Стоянов на опера, като за тема на музиката му служи увертюрата „Глутница вълци“.

Друга негова работа, която жъне голям успех е социалната оперетка „Малкият музикант“ в 3 действия за деца и юноши по текст на Ст. Султанов. В писмо от Димитър Шампион до Султанов относно представянето на оперетата „Малкия музикант“ разбираме, че има над 500 представления в 116 места в сраната, както и в чужбина. Важно е да споменем, че интерес към неговите композиции има и от чужбина – за което (според бележките му) е получавал съответните плащания...

Животът си продължава… Като агент по преброяването през 1934 г. намира вдъхновение и написва сюитата „Периферия“, включваща „Циганско кабаре“, „Туберколозната майка“, „Безразборния музикант“… И както сам е написал: „Уверих се, че изкуството може да бъде това, което отразява грубата действителност и че всичко онова, което не е близо до народната душа – може да не е изкуство…“.

През 1935 г. се случва нещо, което и сега се знае – Димитър Шампион написва мелодията на „Драгиева чешма“, която става популярна сред народа и се пее по празници (и не само)…

Участието на България във Втората световна война и последващите действия дават отражение и върху живота на Димитър Шампион. След бомбардировките над София жилището му е разрушено и опожарено – покъщнината и нотите му вече ги няма. Цял живот пише писма, издирва ноти, събира късчетата информация, за да възстанови запазените неизгорели композиции, статиите във вестниците и всяка информация за творческия му живот. След пораженията в столицата той е принуден да се евакуира в Сливен, мобилизиран е в трети интендантски склад в Карнобат. Там с капелмайстора Кубарелов отново се занимава с музика. След демобилизацията отново е в Сливен, избран е за секретар на Сливенската работническа опера, като активно помага при разучаването на вокални партии. 1946 г. се завръща в столицата, на старото си назначение, по-късно е назначен в Държавния застрахователен институт – благоприятна среда за развиване на художествена самодейност, заедно с Бояновски сформират хоров колектив при Института. Годините минават – време е за чествания. По случай навършване 60-годишна възраст на Димитър Шампион, отговорника на хоровия колектив П. Кандиларов решава с тази годишнина да се чества и 40 години музикална дейност. Речено – сторено. Събитието се провежда в една от залите на „България“, заслужен жест към неговото творчество, вдъхновено от българската народна песен. Десет години по-късно в Клуба на културните дейци Сливен се решава да се чества 70-годишнината на Димитър Шампион, написал сливенския работнически марш „Буди заспалите в тъмата“, композирал популярната „Драгиева чешма“. Почетен е като секретар на Сливенската опера, написал за времето си най-много детски оперети, за обичта му към родния град… Събитието е мащабно, изготвена е програма и сценарий. Водещ на събитието е Константин Шарков, предвидени са изказвания от Мишо Тодоров, Васил Димитров, Стефан Султанов., приветствие на Тодор Костакев от името на Градски народен съвет Сливен и обявяване на композитора за почетен гражданин на града ни. Освен почитател на музиката Димитър Шампион има написани и множество разкази.

Негови музикални композиции са: оперите – „Майстора“ и „Шега на съдбата“; оперетите – „Иманяри“, „Сашка“, „Малкият музикант“, „Щастливо сираче“, „Змей“, „Разковниче“, „Скъперникът“; за симфоничен оркестър – „Балерината Нели“, „Хан Исперих“, сюитата „Периферия“: „Циганско кабаре“, „Туберкулозната майка, „Безработния музикант“), сюитата „Усилни години“, „Хората от бедния квартал“, „Глутница вълци“ и още много написани партитури – богата музика, богато творчество, богат живот.

В Държавен архив – Сливен се съхраняват документи на Димитър Шампион, както и за музикалния живот в Сливен през ХХ век. Всеки, който се интересува от темата може да заповяда на място в архива и лично да докосне, да прочете съкровищата, които институцията пази.

На Димитър Шампион – приятелски шарж:

„Някои казваха, че не бил композитор,

Че нямал „тапия“,

Че бил много битов…

–Добре де: повече от петнадесет

напиша той оперети

за деца и юноши.

Всичките играни. И казват,

/дори и Добри Христов/,

–Че не били лоши!..

–Тогава?!

–Тогава дайте да видим-

за общо успокоение –

кой друг го надмина

в това направление –

поне с една,

та „жълта фланелка“ да вземе от него!

Сърдити и гузни всички мълчат.

Само от нейде се ехо разнесе:

–„Де го, де го?...“

За написване на текста са ползвани документи от фондовете, съхранявани в Държавен архив – Сливен:

– фонд 417К „Шампион, Димитър (Димитър Йорданов Шампион)“ (1895 – 1966);

– фонд 389К „Султанов, Стефан Симеонов“ (1899 – 1992);

– фонд 925 „Арнаудов, Георги Петров“ (1903 – 1995);

– фонд 46 К „Градско общинско управление – Сливен“ (1878 – 1944).

Радина Йорданова,

гл. експерт в Държавен архив – Сливен