„И ще ви дам по сърце Си пастири, които ще ви пасат със знание и благоразумие“ (Йер. 3:15).

Тези Господни слова, изречени чрез устата на светия пророк Йеремия, подобава да бъдат припомнени днес, когато изразяваме своята дълбока признателност към всепредания и мъдър първойерарх на светата ни Църква – блаженопочившия Български патриарх и Софийски митрополит Неофит.

С искрена тъга, но и с жива вяра в нашия Спасител и с непоколебима надежда за възкресението и вечния живот, отбелязваме две години от земната ни раздяла с приснопаметния ни патриарх. С благодарност се връщаме към спомена за неговата личност и за всичко онова, което той извърши за светата ни Църква през годините на своето изрядно служение. Благодарим на Всемилостивия Бог, че в негово лице ни дарува такъв първосветител – достоен син на милото ни Отечество, верен служител на Христа и на Неговата света Църква, докрай отдаден на своя Голготски път.

Почти половинвековното му служение в Родната църква – като протосингел и викарий на Софийския митрополит, ректор на Духовната академия, главен секретар на Св. Синод, председател на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, Русенски митрополит и от 2013 г. до 2024 г. – Български патриарх – го направи близък и обичан от духовенството и от целия вярващ народ, които се ползваха от богатия му духовен и житейски опит. Той беше надарен с много дарования, но най-силно се открояваха неговите мъдрост, ораторство и музикалност. Чрез своите преизобилни дарования и присъщата му дипломатичност той не оставяше никого безразличен към светата ни Църква и към нейното евангелско дело.

Мъдростта му беше като светлина, която просвещава, а благостта му – като огън, който стопля и съгрява. Именно чрез тази мъдрост и чрез тази характерна благост той възпитаваше духовенството и наставляваше паството. С тях той остави незаличима следа.

Добрите плодове на неговата мъдрост и отеческата му любов намират своето отражение в преданото духовенство и във верния български народ. И днес небесната мъдрост трябва да ни ръководи, а любовта – да ни укрепява, за да бъдем истински служители Божии и верни на обетите, дадени при нашето ръкоположение, какъвто беше приснопаметният дядо Неофит.

Защото за това служение се изискват не само мъдрост, но и послушание; не само вяра, но и преданост; необходимо е и смирено и безпристрастно себепознание. Именно с такова съзнание и в дух на пълно послушание той изпълняваше своето служение. Служеше, проповядваше и наставляваше Божия народ в едно особено трудно и смутно време: време на разкол и на войнстващ атеизъм; време на дълбоки обществени и духовни сътресения след падането на комунистическия режим и настъпилите демократични промени, когато заедно с дългоочакваната свобода широко се отвориха и вратите на страната ни и в нея започнаха да проникват различни чужди учения – множество протестантски деноминации и религиозни секти, които като бурни ветрове на лъжеучения се стремяха да внесат смут сред вярващите и да разклатят духовната твърд на православния народ.

Сред тези изпитания той стоеше като бодърстващ страж на Христовото стадо и като добър и верен пастир полагаше душата си за повереното му паство. С архипастирска ревност, духовна трезвост и непоколебима твърдост пазеше чистотата на светата православна вяра и неизменното апостолско предание, като неуморно се грижеше да се съхранят мирът, целостта и благословеното единство на светата Христова Църква.

През своето четиридесет и деветгодишно служение, от които дванадесет години като Български патриарх, той се труди неуморно на Христовата нива, оставайки верен разпоредник „на тайните Божии“ (1 Кор. 4:1) и ревностен свидетел на евангелската истина. При неговото всеотдайно управление в поверените му Русенска, а сетне и Софийска от Бога епархии бяха възстановени и изградени множество храмове и манастири. Радееше за всестранното развитие на милосърдната дейност и полагаше неуморен труд за християнската просвета на народа.

В своето служение покойният кириарх, който още от детство познаваше „свещените Писания“ (2 Тим. 3:15), се стараеше да пребъдва в това, на което бе научен и което му бе поверено, като се стремеше достойно да „преподава словото на истината“ (2 Тим. 2:15).

Днес, когато той вече не е сред нас, остава светлият спомен за добрия архипастир и дълбоката ни благодарност, че имахме възможността да общуваме с него и да се поучаваме от неговата духовна мъдрост и пастирска благост. Остава и нашата отговорност пред неговата светла памет – да следваме оставения от него пример на служение в Христовата Църква и да пазим неговия завет към нас: да ценим и свято да съхраняваме единството и светостта на Църквата.

„Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им“ (Евр. 13:7), наставлява ни светият апостол. Приснопаметният патриарх Неофит беше истински наставник за всички нас по пътя на Божията правда – „безукорен работник, който вярно преподава словото на истината“ (2 Тим. 2:15).

Затова и наш свещен дълг е да пазим в Църквата паметта за него и винаги да имаме пред очи неговия достоен живот – живот, изцяло отдаден на Христа и на Неговата света Църква – и да подражаваме на неговата вяра. Във всяко изпитание, при всяко колебание и изкушение, да изпитваме съвестта си и да търсим онова, което е истински важно за църковния живот, постъпвайки така, както би постъпил той, ако беше сред нас днес.

Покойният ни първосветител беше отдаден и верен на истината. Твърд като скала пред оказвания натиск. С тези свои качества той успя да опази ненакърнен църковния мир – в родната ни Църква и в отношенията със сестрите поместни църкви. Той никога не се поддаде на духа на разединението. Не даде нито за миг ухо на крамоли, интриги, клюки, сплетни и клевети, защото добре знаеше и свято пазеше завета, че този дух е противен на Христа и на Неговата Църква, която е „единство на вярата и на познаването на Сина Божий“, чрез което единство достигаме и до „пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:13).

Помнейки неговата голяма любов към повереното му от Бога паство, ние вярваме и знаем, че и сега той не престава да се моли и да се застъпва пред небесния престол за Българската православна църква, за многострадалния български народ и за всекиго от нас, изпросвайки от Всемилостивия и Всещедър Бог Неговата благодатна помощ и подкрепа.

Нека днес, събрани в последния земен дом на неговата „телесна хижа“ (2 Петр. 1:13), да се обединим с едни уста и едно сърце в молитва към Този, Който е Животът, Възкресението и Покоят – Небесния наш Отец – да прости прегрешенията на покойния ни първойерарх и да направи паметта за него да пребъдва от род в род, защото неговият живот бе изтъкан от непреходните евангелски добродетели, които от ден на ден са все по-нужни на всеки един от нас.

Божията любов, радостта в Господа, светлината и блаженството на Царството Божие да бъдат с приснопаметния наш Светейши български патриарх и Софийски митрополит Неофит във вечните векове.

Бог да го прости!

Амин.

<a href="

quot;>Слово на Сливенския митрополит Арсений</a>