„Запустяха сенките по двора ни, замълча отколе тук чекръка, и сновалките с разбоите затворени разтъкават паяджините на всеки ъгъл”.......
Роден през 1902 г. в семейството на Васил Иванов и Ташка Маслинкова, израства в сливенската махала “Ески намазгях”. Учил в Чинтуловската гимназия, военната си служба отбива в полковата военна музика на 11-ти пехотен полк. Следва мечтата си и се записва да учи литература в Софийския университет, но по финансови причини прекъсва образованието си. Постъпва на работа в сливенската община, изпълнявайки различни длъжности, работи и като счетоводител в текстилната фабрика “Илия Калов”, ДП “Облекло и обувки” и ДП “Иван Лилов”, където се пенсионира и се отдава на писателска дейност.
През годините той създава единствени по рода си творби за сливенската поезия; стихосбирките „Зарана”(1929), „Осените покрай Дунава”(1932), Пролетни кичури”(1937), настанили се трайно в сърцата на любителите на поезията и оставили дълбок отпечатък с искренното си възхищение, дълбоко преклонение и безгранична любов към природата.
Истинското приятелство и творческо сътрудничеството на Богдар с композитора Мишо Тодоров сътворяват либретата на оперите “Рубин златното сърце” и “Мъдрия цар”. „С голяма любов ги сътворих, това беше моят дебют”, пише Богдар в очерка си за Мишо Тодоров. Негово творение е музикалният съпровод на пиесата му “Хаинбоазкия хайдутин”, играна на сцената на читалище “Зора”, текстът на юбилейния марш на сливенската мъжка гимназия през 1929 г. Автор на песента “Под липите” и на прекрасната повест “Хаджията”, отпечатана по случай 100 години от гибелта на Хаджи Димитър.
С искрена и неподправена обич и безкрайна възхита към родния балкан са написани пътеписите му „По сините камъни”(1940). Разказите “Незабравени и драги” и книгата “Старият град ” пък са уникални произведения посветени на забележителни граждани на града, където Богдар е уловил в най- малки детайли живота, привичките, традициите и забележителните места, свързани с вече минали събития. Описва ежедневието на стария град, сякаш е проникнал в ума на обитателите на му, набляга на онази отминала душевност, за която всеки си спомня с умиление. Майсторски улавя характерните черти на героите си, обличайки ги в тънък безобиден хумор разкриващ разговорния сливенски диалект, без да ги осмива или оскърбява. Разказите му сякаш оживяват, докосват съзнанието и сърцето на читателя и го прехвърлят в онова отдавна отминало време.
Богдар сътрудничи и на литературните списания “Изгрев”, вестниците „Сливенско дело“, „Тракиец”, Правда”, “Изток”. Участва в литературни четения по различни поводи, деен член е на ръководството на читалище “Зора”, Клуба на културните дейци, туристическото дружество “Българка” и др. Неиздадени остават сборника му „Воевода и знаменосец“ (разкази за П. Хитов и Хаджи Димитър 1971 г.).
Остава верен на творчеството си оповаващо се на патриархалните порядки и семейни ценности за доброто възпитание, чест и достойнство на типичното българско семейство за онова време.
Безспорно този природно интелигентен поет и писател, оставя дълбока следа в културния и интелектуален живот на Сливен. Земният му път завършва преди 45 години, но винаги ще напомня за себе си със забележителното си творчество, което ни оставя в наследство. Ярък пример и последовател на делата му е и неговият син, д-р Веселин Василев, автор на книгата „ Сливенски калейдоскоп”(2015).
Живка Господинова
мл. експерт в Държавен архив-Сливен
