Да живеем изпълнени с Христова любов означава да споделяме пътя си с Него. Да вървим с Исус не е просто физическо движение, а духовна преданост, това е готовността да приведем сърцето, ума и душата си в ритъма на Неговата благодат. Да вървим с Исус означава да сключим завет, обвързващо свято споразумение, че животът ни вече не е наш. Вървенето с Исус в днешния свят означава да се ориентираме в култура, която често ни дърпа в обратната посока, да останем верни на непроменящото се Божие слово в свят, който празнува променящите се морали.

Призивът да следваме Исус е покана за нещо много по-голямо, това е покана да преоткрием живот, основан на любов, вкоренен в истината и фокусиран върху нещо много по-дълбоко от нашите мимолетни желания. Да вървим с Исус, означава да позволим на Неговата мъдрост да стане наш водач, Неговата любов да бъде нашата основа, а Неговият живот да бъде моделът, който се стремим да следваме. Това е призив да се придвижим отвъд повърхността на религията и традицията и да влезем във връзка с Този, който наистина ни познава, обича ни и разбира сложността на света, пред който сме изправени. Когато следваме Исус, сърцето ни вече не бие само за нас. То бие за тях. За счупените, за изгубените, за пренебрегваните, за досадните, за пристрастените, за отхвърлените, за неудобните.

Да живеем с Исус означава, че ще бъдем неразбрани. Има тиха болка, която идва с неразбирането, особено от тези, които обичате най-много. Когато следваме Исус, ще има моменти, когато нашето „да“ към Бог звучи като „не“ към семейството, традицията, или очакванията. Самият Исус е бил неразбран. Собственото му семейство дошло да го отведе, мислейки, че е луд. Представете си това. Безгрешният Божи син, неразбран от собствените си роднини. Така че, ако са нарекли Исус луд, не се изненадвайте, когато ви нарекат странни.

Следването на Исус изисква вяра. Вяра, която вижда отвъд препятствията. Вяра, която държи здраво, когато ветровете на живота вият срещу вас. Вярата е валутата на Небето, основата, върху която е изградена всяка стъпка от вашия път. Вярата е котвата, която ви държи заземени, когато бурята бушува и вълните заплашват да удавят надеждата ви. Нека силата на вярата ви се доблива до тази на Йов, който в пепелта на скръбта си издигна глас на непоклатима вяра.

Да следваме Исус означава да вземем кръста си, а не утехата си. В това поколение ние сме пристрастени към удобството. Искаме незабавни резултати, бързи бягства и живот без болка. Нашата култура идолизира комфорта, и плановете за бърз успех без жертви. Но пътят, по който Исус вървеше, не беше постлан с утеха. Той беше осеян с кръв, пот, сълзи, тръни, отхвърляне, подигравки, предателство, страдание и кръст. Исус каза нещо, което повечето църкви днес не искат да проповядват. Който не вземе кръста си и не Ме последва, не е достоен за Мен. Той не каза „Който не гони мечтите си или който не изпълнява целите си“. Той каза: „Кръст“, и не само неговия кръст, а вашият. Да следваме Исус означава да се събуждаме всеки ден и да казваме: „Не лекота, а издръжливост, не аплодисменти, а послушание. Не моят път, а твоят“. Кръстът не е декоративен символ за вашата стена. Той е ежедневна жертва за пътя ви. Той не е моден аксесоар, който да виси на врата ви. Той е бреме, което носите на гърба си. Кръстът може да означава прошка, когато искате да се борите. Може да означава да се молите за някого, който ви преследва. Това може да означава да служите, когато сте уморени, да се появявате, когато никой не ръкопляска, да давате, когато боли, да обичате, когато не ви се отвръща, да отстоявате истината, когато е непопулярна. Това означава, да кажете: „Въпреки че никой не върви с мен, аз все пак ще те последвам“. Кръстът е начин на живот, в който разпъваме плътта. Това означава да умираме за това, което искаме, за да може да кажем „да“ на това, което Бог желае, да се откажем от това, което е удобно, за да можем да носим това, което е осветено.

Да живеем с Христова Любов означава да сме богати в милост, а не в пари, да сме дълбоки в съчувствие, а не шумни в похвала, да обичаме в неговия характер, а не да говорим в негово име. Това са хората, чийто животи провокират небето, чийто сърца отекват във вечността, чийто плодове свидетелстват, че Христос живее в тях, не само чрез тях. Те са малцина, но крачат уверено по тесния път. Ако искате да живеете по този начин, трябва да сте готови да сте некомфортни в свят, обсебен от комфорта. Трябва да осмелите да се запитате, „Какво търси Бог, което съм игнорирал“? Каква е тежката, вечната, единствената важна вещ, когато светлините угаснат и сцената изчезне? И това ни въвежда в мистерията, свещеното разкритие на това, което мнозината са пропуснали, но малцината въплъщават - ЛЮБОВ!

Да, любов.

Не разредената версия, която се търгува в попкултурата. Не празната версия, която ласкае, но не преобразява, а за агапе, божественият вид любов. Любов, която накара сърцето на Христос да кърви, докато все още сме били грешници. Любов, която казва: "Татко, прости им, когато забиват гвоздеи в ръцете ти." Любов, която не чака да се справите правилно, а ви избира във вашият безпорядък. Исус отговаря на въпроса, който небето все още задава. Каква е най-голямата заповед? И той отговаря с прецизност и сила. "Да обичаш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, душа и ум. А втората е като нея: да обичаш ближния си, както себе си." В този един отговор той поставя Божествен план. Същността на закона, целта на кръста, самата природа на Бога е любов. Виждате ли, малцината не са най-видимите. Те са най-любящите, защото в царството успехът не се измерва с тълпи, а със състрадание.

Любовта е почвата, където израства всеки плод. Писано е плодът на духа е любов. Забележете, не един от многото плодове, а плодът, от който произлизат всички останали. Радостта без любов е временна. Мирът без любов е избягване. Търпението без любов е пасивна агресивност. Но когато любовта е коренът, плодът е сладък. Не можете да отглеждате духовни плодове в бетон и не можете да култивирате праведност в сърце без любов. Попитайте себе си, проповедите ви ли са правени от наслада или задължение? Молитвите ви ли са подпомогнати от привързаност или представление?

Любовта разкрива дали наистина сте срещнали Бога. Йоан го посочва ясно. Който не обича, не познава Бога, защото Бог е любов. Това означава, че любовта не е опционална. Тя е доказателство. Можете да пеете като ангели и да проповядвате като Павел, но ако любовта не изтича от живота ви, тогава небето не разпознава гласа ви. Паспортът за царството не е колко много писания знаете. Това е дали сърцето ви е маркирано от любов. Ето защо демоните не се страхуват от вашето количество работа. Те се страхуват от вашата съпричастност. Защото любовта разкъсва вериги, които викането никога не би могло. Любовта е единственото нещо, което има значение във вечността. В библията се разбива илюзията за дарба. Казва се, че можете да говорите на езици, да имате вяра, която премества планини, и да давате всичко, което притежавате, но ако ви липсва любов, вие сте нищо. Това означава, че е възможно да бъдете използвани от Бог и все пак да бъдете непознати за него. Това означава, че можете да стоите зад амвон и все пак да се провалите на последния изпит на небето. Обичахте ли? Ароматът на поклонението не идва от микрофона. Той се издига от престола на милостта в сърцето ви. Любовта е лакмусовият тест за духовна зрялост. Йоан заявява, че чрез това, не чрез вашите проповеди, не чрез вашите титли, не чрез вашите дарове, а чрез вашата любов, всички ще познаят, че сте Негови ученици.

Това означава, че най-зрелият човек в стаята не е най-гласовитият, а най-жертвоготовният. Ако помазанието ви не увеличи вашата емпатия, вие сте просто шумен фарисей в нова роба. И ако вашата платформа не ви прави по-търпеливи, тогава вашата платформа е вашият затвор. Бог не е впечатлен от това колко високо се издигате. Той изследва колко дълбоко обичате. Любовта е това, което ви прави силни в духа. „Любовта свързва всичко в съвършена хармония“. С други думи, без любов, вашата духовна броня се разпада. Освобождението без любов се превръща в злоупотреба. Ходатайството без любов се превръща в шум. Пророчеството без любов се превръща в гордост. Любовта не е меко нещо. Тя е стоманеният гръбнак на духовната власт. Без нея демоните не треперят. Те се кикотят. Като тяло без дъх, вярващият без любов е духовно безжизнен.

Любовта е истинското поклонение, което Бог търси. Можете да имате най-добрия екип за поклонение, най-стегнатите хармонии и все пак да пропуснете небесната мелодия, ако сърцето ви е затворено за болката. Бог не се трогва от песни, пеени от сцени. Той се трогва от любов, излята върху непознати. Той не брои колко пъти сте вдигнали ръцете си. Той наблюдава какво правите, когато съседът ви падне. И сега стигаме до кръстопътя, до момента на избора. След като завесата е била разкъсана и истината е била разкрита. След като религиозната мъгла се е вдигнала и сте видели с духовна яснота какво Бог наистина цени. Не вашата платформа, не вашите ритуали, не вашето резюме, а вашата любов. Трябва да се запитате, ще живеете ли като малцината. Това не е призив за съвършенство. Съвършенството не е цената на влизането в тесния път, приоритетът е. Не става въпрос за това колко чисти можете да изглеждате за другите. Става въпрос за това колко отдадено е сърцето ви на Бог. Не става въпрос за това да знаете всяка глава и стих. Става въпрос за това да позволите на любовта да бъде вашият първи език. Не бележката под линия в долната част на вашата вяра, а заглавието, което крещи от всеки ъгъл на живота ви. Да бъдете сред малцината означава да изберете любов, която струва. Това не е любов, която вписвате в графика си. Това е любов, която го прекъсва. Това не е романтизирана интернет любов. Това е суровата, съкрушителна, духовна любов, която продължава да се проявява, когато е по-лесно да си тръгнете. Това е любовта, която кърви. Любовта, която се простира. Любовта, която прощава, дори когато няма извинение. Любовта, която служи на онези, които никога няма да кажат благодаря. Любовта, която коленичи в смирение, дори когато има правото да се изправи пред справедливост. Ако искате да живеете като малцината, пригответе се да бъдете неразбрани. Защото любовта, която Исус е моделирал, обърква света. Тя обърква фарисеите. Тя осъжда учениците. Тя скандализира културата. И разпъва Христос. Защото, когато обичате като Исус, вие оспорвате всичко, което е фалшиво, плитко и егоистично в този свят. Вие се превръщате в огледало на царството. И този вид любов, тя боли. Боли да обичате враговете си, когато те непрекъснато кроят планове за вашето падение. Боли да прощавате на неразкаялите се, когато душата ви все още е наранена от тяхното предателство. Боли да служите на незаслужаващите, когато самите вие сте изтощени. Боли да слушате, вместо да се нахвърляте, когато плътта ви крещи за отмъщение. Боли да носите чужд кръст, когато едва се държите под своя. Но тази болка е свята. Тази любов е скъпа. Но не е напразна. Защото всеки път, когато избирате любов пред омразата, милост пред осъждането, благодат пред клюките, вие изграждате олтар, където небето докосва земята. Вие отразявате стъпките на този, който ви е обичал до смърт. Това означава да живеете като малцината. Да се събуждате всеки ден и да казвате: „Ще обичам отново“. Дори когато сме уморени, дори когато сме празни, дори когато не го заслужават, ще обичаме, защото Той пръв ни е обичал. Това е вашето призвание. Това е вашата идентичност. Това е вашето оръжие. Това е вашата сила.

За да вървите по тесния път, трябва да обичате по начин, който изглежда глупав за мнозинството. Трябва да обичате както Ной построи ковчега преди да завали дъждът. Трябва да обичате както Мойсей стоеше пред фараона, без да знае как ще се раздели морето. Трябва да обичате като Исус на кръста. Докато му се подиграваха, плюеха го, разпъваха го, той все още казваше: „Отче, прости им.“ Това е видът любов, която променя атмосферата. Това е видът любов, която привлича небето в дома ви и прави живота ви свята скиния в безбожна култура. Не се разсейвайте от шума на християнската дейност. Потопете се в природата на Христовата любов, защото в крайна сметка Той няма да измери вашите дарби. Той ще претегли вашата любов. Истинската любов не търси признание. Тя търси изкупление. Днес Господ не иска вашето представление. Той иска сърцето ви. Защото когато Той има вашата любов, Той има всички вас. Ако му я дадете, ще ходите в царство на радост, което този свят не може да докосне. Ще ходите в мир, който надхвърля разбирането. Ще ходите в авторитет, който заглушава демоните, не защото сте викали, а защото сте обичали. Дяволът не се страхува от шумна църква. Той се ужасява от любяща църква. Защото любовта разкъсва веригите. Любовта обезоръжава тъмнината. Любовта съживява това, което религията е убила. Когато обичате като Христос, вие не просто посещавате църква, вие се превръщате в нея. Апостол Павел е попитал Коринтяните дали знаят, че самите те са храм на Бога, и че Богът живее в тях. Така вие не просто повтаряте проповеди, а ги въплъщавате. Не просто знаете истината, а я живеете.

Да сме изпълнени с любовта на Исус, означава да бъдем светлина в тъмнината, да позволим на любовта, благодатта и истината на Исус да блестят чрез нашите думи, действия и избори, означава да отстояваме това, което е правилно, дори когато светът ни казва да мълчим. Това означава да обичаме ближния си, да прощаваме на тези, които ни нараняват, и да проявяваме състрадание към тези, които Го нараняват, означава да бъдем гласът на истината в свят, който е изгубен в лъжи. Когато излъчваме любовта на Исус, животът ни се превръща във фар, светлина, която насочва другите към надеждата и спасението, открити в Него. Погледнете примера на самия Исус, Той не се отдръпна от Тъмнината, а влезе право в нея, като вечеря с грешници, изцелява болните, и обича нелюбимите. И Той ни призовава да правим същото на нашите работни места, в домовете ни, в нашите социални и медийни платформи, ние трябва да бъдем съзнателни в това да сияем с неговата светлина. Представете си свещ в тъмна стая. Тя не крещи и не вика. Просто свети. Но самото ѝ присъствие кара сенките да треперят. Тази светлина излъчва святост, която е като магнит за смирените, но е радиоактивна за непокорните, смирените са привлечени от нея, но гордите са отблъснати.

Друг важен белег на Божествената любов е състраданието. То не е просто съчувствие. Състраданието е кураж облечен в любов, който ни приближава по-близо до Бог. То е божествено прекъсване. То е, когато сте се запътили в една посока и Светият Дух привлече вниманието ви към болката на някой друг. Това е, когато графикът ви е отвлечен от нечия нужда и вместо да му се съпротивлявате, вие се навеждате. Истинското състрадание не просто плаче. То действа. Вижда кървящата жена и спира. Чува слепия мъж да вика и слуша. Исус винаги е бил прекъсван от хора, но никога не е бил дразнен от тях. И когато духът му живее във вас, същото това състрадание извира на повърхността. Следването на Исус означава, че вашите планове могат да бъдат нарушени, за да може Божията милост да тече през вас.

В култура, обсебена от платформи и последователи, Светият Дух все още призовава хората на тихите места, тайните места, местата, където никой не пляска, местата, където няма камери, където сте само вие и Бог. Призваните служат без да имат нужда от сцена, но работят с цялото си сърце за Господа, а не за човешки господари. Знаете, че сте изпълнени със Светия Дух, когато неизвестността не ви обижда. Бог не измерва величието по това колко силен е микрофонът ви. Той го измерва по това колко смирено е сърцето ви. Ако ръцете ви служат само когато светлините са включени, това не е помазание. Това е амбиция. Плътта жадува за аплодисменти, но духът жадува за послушание. Плътта пита: „Ще ме видят ли хората“? Но духът пита: „Ще бъде ли доволен Бог“?

Божията любов, чрез Светия Дух може да разкрие хора, които Бог никога не е предназначил за вашата съдба. Не игнорирайте проверката на духа ви. Не отхвърляйте шепота, който казва, че нещо не е правилно. Това е библейска мъдрост, която може да защити вашия мир, да запази вашата цел и да спаси бъдещето ви. В свят, в който усмивките могат да маскират схеми, където аплодисментите могат да скрият негодувание и където не всеки, „Бог да те благослови“, е вкоренен в благочестието, разпознаването вече не е по избор, то е духовно оцеляване. Най-често ще се сблъскате с опортюнисти. Те ви обичат само когато имат нужда от вас. Светият Дух, който е най-висшият разпознавател на сърцата и разкривател на скрити неща, ще ви прошепне в тихите кътчета на душата ви. Те не са тук за вас. Те са тук за това, което вие можете да направите. Тази истина намира глас в притчата, в която се казва: „Бедният е мразен дори от ближния си, а богатият има много приятели“. Това е труден стих, той удря с жилото на реалността, той ни учи, че благоволението често привлича фалшиви хора, а изобилието привлича привързаности. Опортюниститите са като лози на могъщ дъб, нямат собствен корен, но се увиват около вашия растеж, вашия успех, вашето помазание и докато се изкачвате, те се вкопчват, но когато инерцията ви спре, или сезонът ви на резитба настъпи, те разхлабват хватката си и падат, защото никога не са били вкоренени във вас, те са били само увити. Светият Дух ще подчертае това в моменти, когато духът ви се чувства неспокоен без обяснение. Не пренебрегвайте този сигнал, който не е умора, това е проницателност, която не е параноя, това е защита. Духът ви предупреждава за тези, които маскират своя егоизъм със сезонна лоялност. Вие трябва да се запитате кой се появява, когато няма какво да се спечели, там е мястото, където се намира истинската любов, там е мястото, където заветът обитава в полунощта на вашето изпитание, в долината на вашата скръб, в мрака на вашето развитие, кой все още стои, защото опортюнистите изчезват, когато светлината на прожекторите притъмнее. Те не могат да издържат на вашата пустош, те се появяват само във вашата реколта, така че пазете градината си, наблюдавайте кой сади и кой ограбва. Лоялността никога не трябва да изпреварва проницателността. Обичайте хората, но и разпознавайте ги. Исус имаше множества около себе си, но само 12 души той нарече ученици и дори в рамките на 12-те само трима бяха във вътрешния кръг и дори сред тримата само един положи главата си на гърдите на Исус. Това се нарича проницателност. Трябва да знаете кой е с вас, защото вярвате в призванието, и кой просто се възползва от благословението. Светият Дух е вашият вътрешен компас, и ако игнорирате това вътрешно напрежение, ще толерирате хора, които са били предназначени само да преминат, а не да са впрегнати във вашата съдба. Когато Бог премахне тези хора, вие тръгвате по още по-тесен път към Божията слава, точно както Гедеон, който стоеше треперещ пред мадианската армия само с 300 мъже.

Изолацията често е настройка за откровение, много пъти е Божията стратегия. Има някои откровения, които не могат да бъдат предадени в тълпата има някои задачи, които са твърде свещени, за да бъдат извикани над шума на популярността. Мойсей трябваше да избяга от двореца на фараона и да прекара 40 години в пустинята, пасейки овце и именно там, далеч от коридорите на властта и престижа, Бог запали храст с огън и го повика по име този горящ храст не се появи в шума, а се появи в тишината. Бог не говори в двореца, Той говори в пустинята. Не проклинайте вашия сезон на самота, може би просто е сезонът на вашето призоваване. Изолацията е мястото, където е идентичността. Изяснено метафорично златото не се образува в аплодисментите, то се рафинира в пещта, когато топлината се увеличи и тълпата изчезва, тогава откривате същността на това кои сте наистина и тогава Бог разкрива кой е Той наистина. Помнете самият Исус често се оттегляше на уединени места, за да се моли. Ако Божият син се нуждаеше от уединение, за да се свърже с Отца, какво ни кара да мислим, че можем да получим задачите си в шума. Истинското призвание рядко се ражда в тълпата. Тя ще аплодира за вашите дарове, но никога няма да разбере вашата благодат. Бог не говори най-дълбоките неща на вас, когато всички останали говорят, затова Той заглушава гласовете около вас, за да изостри ушите ви за Неговия шепот не презирайте самотните си сезони, те са свещени сезони. Бог ви отдръпва не за да ви накаже, а за да ви подготви. Само защото хората не ви виждат не означава, че Бог ви е забравил. Той ви отделя, така че когато дойде времето вашият огън няма да бъде взет назаем, той ще се роди от Божествена среща. Той е в пещерата, а не в катедралата, където се оформят печалбите, той е в затвора, а не на платформата, където се кове целта и ако сте изолирани точно сега, може би е защото Бог е на път да да ви запознае със следващата глава от вашето призвание, нека Той я напише.

Понякога най-близките до вас хора трябва да ви наранят, за да ви бутнат в ръцете на Бог, което не прави болката по-малко реална, но я прави целенасочена. Бог ще използва разбитото общуване за раждане на Божествена задача, ямата е утроба, а не гробница, тя прилича на гроб, но е мястото, където се зачеват мечтите. Бог е позволил предателството, клеветата, самотата, не за да ви унищожи, а за да ви предаде в ново измерение, не проклинайте ямата това е част от процеса, не мразете затвора, това е вашата тренировъчна площадка за двореца. Истинското величие не идва без рани, самият Исус беше предаден с целувка, преди да бъде увенчан със слава. Това, което ви е наранило, е същото нещо, което небето използва, за да лекува другите чрез вас. Йосиф не се огорчи, той стана по-добър, той не търсеше отмъщение, той стана ресурс, той не използва позицията си, за да наказва, той я използва, за да осигурява. Ето как знаете, че Бог ви е излекувал. Когато можете да храните същите хора, които са се опитали да ви държат гладни, когато можете да благословите същите хора, които са се опитали да ви погребат, тогава целта се е издигнала от болката, и ако преминавате през предателство, не го хабете, използвайте го. Нека ви тласне към молитва, нека ви тласне в присъствие, нека издърпа маслото от живота ви, защото има Божествена задача, свързана с всяко разбито общуване, и понякога Бог позволява на хората да ви изоставят, защото небето се опитва да ви повдигне.

Преживявайки вашата голгота знайте, преди да има изобилие, трябва да има разчупване. Когато Исус взе хлябовете, благодари, и след това ги разчупи, и след това ги даде. Не пропускайте последователността. Те не се умножиха, докато не бяха разчупени. И хлябовете не нахраниха множеството, докато бяха цели. Той ги нахрани, докато бяха разчупени. Вашата разбитост не е вашата дисквалификация. Това е вашето разпределение. Чудите се защо Бог е позволил сърцето ви да бъде разцепено на парчета, вашите планове да бъдат разкъсани като крехка хартия на вятъра и надеждата ви да се чувства като счупено стъкло. Вашите счупени парчета са храна за чудото на някой друг. Вашето свидетелство, макар и родено в травма, е хлябът на насърчението за гладът на някой друг. Точно както едно семе трябва да пробие под земята, преди да може да се издигне над почвата с плодоносна сила, така и вие трябва да преминете през скритото разбиване, преди да бъдете видими в съдбата. Не можете да храните народите от място на съвършенство. Храните ги от място на процес. Бог не търси излъсканост. Той търси излятост. Не чакайте, докато историята ви е изцяло завързана, за да я споделите. Има свята сила във вашия среден момент. Исус не чакаше хлябовете да се превърнат в кошници с излишък, за да ги повдигне. Той повдигна разчупените парчета и ги благослови. Затова повдигнете своята разбитост пред Бога. Той ще благослови това, което другите считат за счупено, и ще умножи, това, което светът е изхвърлил. Вашата история и нейната суровост са нечие друго възкресение. Бог разбива това, което възнамерява да умножи.

Вървейки по тесния път към Божията слава, неминуемо стигаме до царството Небесно. В началото, на Адам беше дадена власт над земята. Той беше предназначен да царува, не да доминира, а да разпорежда. Грехът наруши този ред. Той разби короната му. Но чрез Христос, това, което беше изгубено в градината, бе възстановено в слава. И когато ние влизаме в небето, ние не влизаме като бежанци. Влизаме като владетели. Не владетели с арогантност, а владетели в съюз с Царя на царете. Ще царувате в праведност, не за амбиция, а за обожание. Няма да царувате, за да потискате. Ще царувате, за да благославяте. В небето властта не е за контрол. Тя е за съвършено сътрудничество със сърцето на Бога. Вашата дисциплина на земята ви подготвя за вашето господство в небето. Исус казва „В малкото си бил верен, над многото ще те поставя“. Всеки път, когато сте почитали Бога, когато е било неудобно, всеки път, когато сте служили тайно, давали жертвоготовно, прощавали смело, небето го е забелязвало. Вие доказвате, че сте надеждни не само за земни благословии, но и за вечни задачи. Верността не е забравена. Тя е насърчена. В небесното царство, ще служите не защото трябва, а защото можете. Вашите дарове, пречистени чрез Божията слава, ще бъдат напълно отключени. Вашата страст ще постига дадена цел без противопоставяне. Няма да има изтощение в небето, а само пламенна страст за Божия план. Ще царувате в хармония с ангели и светии в съвършено подчинение на господството на Исус Христос. И това царуване не е временно. То е вечно. Завинаги и до вечни времена. Вие ще се движите във власт, мъдрост и радост отвъд това, което този свят някога би могъл да предложи. Затова живейте сега като човек, който се обучава да влезе в тронната зала на царството Господне. Вашето призвание няма да умре с вашето тяло. То ще бъде прославено с вашата душа за вечна Божия слава. Амин!

В памет на сестра Станка