Днес, 16 януари, отбелязваме 148 години от Освобождението на град Сливен.

С настъпването на руските войски, турците знаят, че краят е близо и напускат града. По заповед на Садък паша и Хюсеин паша Сливен е запален. Унищожени са Сарашката чаршия, Сливенската библиотека, Аба пазар, Тюфекчийската чаршия, Житния пазар, Темната чаршия и Клуцохорското училище, превърнато в склад. Изгорени са около 800 дюкяна и над 100 къщи.

По време на Руско-турската война (1877-1878) град Сливен остава встрани от военните действия, но заема важно място като стратегически и снабдителен пункт за воюващите страни.

На 14/2 януари 1878 г., преди да напуснат града, отстъпващите войски взривяват големия муниционен склад (джебхане). Взимат със себе си и телеграфния апарат, като по този начин прекъсват комуникацията. Жителите бягат и търсят спасение в крайните квартали и в близката планина. В безизходица и подложени на гонения са както българите, така и турците. В Сливенската кааза са унищожени 1290 къщи, 9 църкви и 600 други сгради.

Дългоочакваната помощ не закъснява – на 16/4 януари 1878 г. в града победоносно влизат Втори дивизион на 13-ти драгунски полк, под командването на майор Виктор Кардашевски, и части от 23-ти Донски казашки полк с командир полковник Николай Бакланов.

На 17/5 януари 1878 г. четата, водена лично от Панайот Хитов, идва в Сливен, впоследствие войводата достига до Одрин, в авангарда на руската армия. За участието си във войната Панайот Хитов е награден с орден „Св. Станислав ІІІ степен”. На следващия ден –18/6 януари пристига и четата на Жельо войвода.

На 20/8 януари 1878 г. в града влизат и основните части на руските войски – пехотата и артилерията, водени от генерал-майор Безяев.

В тържественото посрещане на войниците се включат жителите на града, а приветствена реч на руски език произнася лично поетът Добри Чинтулов:

„…Елате, елате дългоочаквани и скъпи гости, пристъпете със смели стъпки към нашия град. Неговото население измъчено от тежките страдания със сълзи на очи Ви очаква с разтворени обятия. Утешете го със своето присъствие. Излекувайте негови пресни и димящи още рани с целителния балсам на разумната свобода и правосъдие, за да възкръсне от дълбокото униние пълна сърдечна радост.“

Сливен не чака своето освобождение даром – съизмеримо с другите южнобългарски райони, сливенските поборници са най-многобройни. В състава на 12-те дружини на Българското опълчение влизат 185 души, родени или живели в днешната Сливенска област, които воюват за свободата. От тях 62 са от самия град. А сливенският архимандрит Амфилохий освещава Самарското знаме, след което произнася патриотична реч, която достига до сърцата на всички опълченци.

Делят ни 148 г. от онзи паметен ден, в който град Сливен е свободен. Поклон пред делото и саможертвата на всички герои, посветили живота си за нашето Освобождение!

Виктория Михнева

уредник в отдел „История на България XV-XIX век“ към РИМ - Сливен