На днешната дата 16/4 февруари 1836 г., преди 190 г., е издаден султански ферман, с който се поставят основите на текстилната индустрия в град Сливен, на Балканския полуостров и в цялата Османска империя.
Според сключения за три години договор между турското правителство и Добри Желязков, държавата се задължава да построи фабриката, да осигури земя, машини и работници, а сливенският майстор Добри трябва да ръководи работата, да купува суровини за производството и да плаща заплатите на работниците. Основното производство – сукното за униформи на армията, се дава на правителството по 21 гроша аршина. Печалбите и загубите остават за сметка на Фабрикаджията.
Новата фабрика е построена в дефилето над Сливен – Селището. Добри пренася там своите машини, закупува нови от чужбина, намира местни и чужди майстори. На работници и доставчици той плаща добре и работата върви отлично. Работниците носят на главите си високи фесове с дълги пискюли и специални пиринчени значки на тях.
Според същия договор Добри Желязков е освободен от данъци до края на живота си. Фабрикаджията получава от султан Махмуд II златен звездообразен орден и златни ножици и аршин, както и царска значка.
Самата сграда е доста внушителна и модерна за времето си, което прави силно впечатление на пътешествениците, преминали през града.
„То е продълговато, четвъртито, на два етажа, на всеки от които има по 24 прозореца….В двете големи зали на главното здание има две машини за влачене на вълната, 12 тезгяха за сучене на вълната на тънко, 8 такива за сучене на дебело и 8 за тъкане.” Фабриката е разширявана и пристроявана през годините. Дворът е с обща площ 15 500 кв.м., от които застроени са 3820 км.м. Основите на главния павилион са с размери 100 м дължина и 16 м ширина. Зидарията е от здрав ломен камък, а павилионите от дъбов и буков материал. Всички машини се задвижват с водни колела. По своите размери павилионът на фабриката е най-голямото здание в българските земи след Рилския манастир. През 1843 г. сградата е окончателно завършена.
Предприятието на Добри работи много добре и реализира добри печалби, което предизвиква завистта на местните власти и производители.
След убийството на султан Махмуд II, новият аянин на Сливен Мустафа бей отстранява Добри Желязков от управлението на фабриката през 1853 г. Безплодни остават прошенията му до Цариград и протестите на работниците. Последните десет години от живота си той прекарва на легло и умира през 1865 г. Погребан е в двора на сливенската църква „Св. Димитър”.
Сливенската сукнена фабрика работи до началото на XX век като дава препитание на много семейства в града и служи за образец на българската текстилна индустрия. В периода 1902-1904 г. запазените постройки са превърнати в държавен затвор.
Днес сградата на Първата сукнена фабрика на Балканите е част от структурата на Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ и предстои да се превърне в един от най-атрактивните и интересни за посетителите музейни обекти в град Сливен с нови експозиции и занимания за различните публики.
Фабрикаджията остава в спомените на съвременниците си като личен човек - висок, рус, със светли сини очи, побеляла коса, хубави мустаци и един от най-големите благодетели в града.
В Сливен неговото име носят гимназията по текстил и наградата за стопански инициативи, а през 2025 г., по повод 225 г. от рождението му, бе валидирана пощенска марка с неговия образ.
Добри Желязков е индустриален великан на своето време и името му ще остане завинаги в историята като създател и управител на Първата държавна сукнена фабрика в цялата Османска империя, построена с ферман, издаден на днешната дата.
Виктория Михнева, уредник "История на България XV - XIX век"
РИМ - Сливен