Правителството прие Национална програма за превения и защита от домашното насилие
2024-2026 г.
Днес на свое заседание Министерският съвет прие Национална програма за превенция и защита от домашно насилие за периода 2024 - 2026 г., с който одобри мерки за борба с домашното насилие.
Националната програма е разработена въз основа на приети от Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие приоритетни дейности за финансиране.
Националната програма представя мерките на всички отговорни институции по превенция и защита от домашното насилие, както и източниците на финансирането и конкретните резултати, които се целят при нейното изпълнение.
Предвидени са дейности, като обучение на съдебните органи, служителите на МВР, образователните институции, медицински и немедицински специалисти, адвокати от Националния регистър за правна помощ, социални работници, служители, имащи функции за закрила на детето, предвиждат се информационни кампании и семинари, като целта е осъществяване на превенция в областта на домашното насилие.
Ще бъде отпусната безвъзмездна финансова помощ, чрез конкурсна процедура, в размер на 450 хил. лева за всяка година за социално, психологическо и правно консултиране, за процесуално представителство и за специализирани програми за възстановяване и защита на жертви или свидетели на агресия в дома, както в консултативни центрове, така и настанени в защитени жилища.
Държавата ще финансира специални програми за социална и психологическа работа с извършителите на домашно насилие за преодоляване на агресията и справяне с гнева.
Одобрен е отчетът за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 година
Със свое решение правителството одобри годишния отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. и доклада към него и предлага на Народното събрание да го разгледа и приеме.
В отчета е отбелязано, че 2023 г. приключва с дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа в размер на 5 618,1 млн. лева. Отнесено към БВП, това представлява 3,1% от БВП. С мотивите към законопроекта за държавния бюджет за 2024 г. (РМС №830/24.11.2023 г.) индикативната цел за бюджетното салдо по КФП за 2023 г. бе променена спрямо заложената с мотивите към ЗДБРБ за 2023 г. (РМС №459/05.07.2023 г.), отчитайки рисковете вторият транш по Плана за възстановяване и устойчивост да бъде отложен за 2024 г. В резултат индикативният размер на дефицита по КФП за 2023 г. в разчетите за годината възлиза на 5,8 млрд. лв., което означава, че салдото по КФП за 2023 г. съответства на заложеното в програмата за годината.
Фискалният резерв към 31.12.2023 г. е в размер на 13,4 млрд. лв., в т.ч. 10,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2,5 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП за 2023 г. са в размер на 67 040,8 млн. лв., (36,5% от БВП при 38,6% от БВП за 2022 г.). Следва да се отбележи, че през предходната 2022 г. има приходи с еднократен извънреден характер.
Разходите, включително вноската в бюджета на ЕС, по КФП за 2023 г., възлизат на 72 658,9 млн. лв., което е 98,1% от годишните разчети. Разходите по КФП, представени като процент от БВП, представляват 39,5% от БВП за 2023 г. при 39,4% от БВП за разходите през 2022 г.
Лихвените плащания възлизат на 830,8 млн. лв. (100,9% спрямо планираните за 2023 г.), текущите нелихвени разходи са в размер на 60 712,4 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 9 201,3 млн. лв. и предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 64,5 млн. лева.
Вноската на България в общия бюджет на ЕС възлиза на 1 849,9 млн. лв. (1,0% от БВП), което е в съответствие с действащото през годината законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Със същото решение правителството одобри Годишен доклад и отчет за дейността на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2023 г. и Годишен отчет за състоянието на държавния дълг за 2023 г., които предстои да бъдат внесени в Народното събрание. Общият паричен ресурс към 31.12.2023 г. по сметка на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система в Българска народна банка е в размер на 3 904,4 млн. лв. Размерът на държавния дълг към 31.12.2023 г. е 40 514,0 млн. лева.
Одобрено е изменение на ПМС № 480/2022 г.
Правителството одобри промени в Постановление № 480 от 21.12.2022 г. на Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на финансите за 2022 година, изм. и доп. с ПМС №59 от 19.04.2023 година в изпълнение на приетото от Народното събрание на Република България Решение за ускоряване и завършване на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр.64/2024 г.). Към момента вече са извършени редица дейности от първата фаза на комуникационната кампания, сред които избор на лого, слоган и разработване на бранд книга (бранд бук), изработване и излъчване на информационни видеоклипове за еврото по националните телевизии, организиране на конференции, стартиране на специален информационен сайт за еврото и други.
Съгласно Комуникационната стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната, отговорните държавни институции имат задължението да провеждат информационна кампания по процеса за въвеждането на еврото в страната. С направените изменения се дава възможност със средствата по ПМС №480/2022 г. да се извършват разходи през 2024 г. и 2025 г., свързани с информационните и комуникационните дейности по въвеждане на еврото в Република България.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на МФ за 2024 г.
Със свое постановление правителството одобри допълнителни разходи в размер на 1 355 200 лв. по бюджета на Министерството на финансите за 2024 г.
Средствата са предназначени за обезпечаване на нормалните условия за работа в Агенцията по обществени поръчки - техническа поддръжка, обновяване и следгаранционно поддържане на информационните и комуникационните системи в ИТ инфраструктура. Ресурсът се осигурява чрез преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2024 г.
България ще предостави хуманитарно финансиране в полза на Международния комитет на Червения кръст в Йемен за отговор на най-неотложните хуманитарни потребности в страната
Министерският съвет одобри предоставянето на хуманитарно финансиране в полза на Международния комитет на Червения кръст в Йемен в размер на 50 000 евро за отговор на най-неотложните хуманитарни потребности в страната. Финансирането ще бъде осигурено от бюджета за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ на Министерството на външните работи.
Хуманитарната криза в Йемен е една от най-тежките хуманитарни кризи в света: продължаващият вече десет години конфликт в страната причинява огромно човешко страдание и съществува сериозен риск от хуманитарна катастрофа. Военният конфликт, рисковете за сигурността, икономическият колапс, природните бедствия и липсата на достъп до здравни услуги в страната изправят две трети от населеното пред зависимост от хуманитарна помощ, а над 17,6 милиона граждани в Йемен изпитват остра продоволствена несигурност. Липсата на лекарства, ваксини и на медицински грижи в Йемен създават тежки рискове за здравето и живота на хората в страната.
От избухването на въоръжения конфликт в Йемен през 2015 г. дейността на Международния комитет на Червения кръст в страната се фокусира върху следните направления: здравеопазване, закрила, разминиране на заразените с мини и експлозивни останки райони, доставки на чиста питейна вода. В момента МКЧК предоставя подкрепа за 53 здравни заведения в Йемен с осъществяването на хемодиализа, медицинска грижа за ранени лица и оказване на животоспасяващи интервенции, до родилна грижа, доставки на медикаменти, осъществяване на оперативни интервенции и подкрепа за здравните работници.
Правителството одобри доклада от неформалното заседание на Съвет „Общи въпроси“, проведено на 2 и 3 септември 2024 г.
Министерският съвет одобри доклада с резултатите от неформалното заседание на Съвет „Общи въпроси“, което се проведе на 2 и 3 септември 2024 г. в Будапеща. България беше представена от министъра на външните работи на България г-н Иван Кондов. Основните теми на дискусия бяха конкурентоспособност, върховенство на правото чрез по-добро законотворчество и справянето с демографските предизвикателства в Европа.
Министрите проведоха дискусия относно повишаването на конкурентоспособността и върховенството на правото чрез по-добро законотворчество. Държавите-членки поставиха акцент върху необходимостта от намаляване на административната тежест за бизнеса и подобряване на конкурентоспособността чрез по-добро законотворчество.
В рамките на три панелни дискусии, Съвет „Общи въпроси“ се фокусира върху следните области от бъдещото развитие на европейската конкурентоспособност: Пътят към нова индустриална сделка: чист и цифров преход; Укрепване на нашата конкурентоспособност в контекста на демографските предизвикателства, както и Публично и частно финансиране.
България открива почетно консулство в Румъния
България открива почетно консулство в Румъния със седалище в град Клуж Напока с правомощия в консулски окръг, който включва територията на районите Клуж, Сату Маре, Байа Маре, Салаж, Бистрица, Марамуреш, Алба Юлия и Търгул Муреш.
Функциите на почетен консул ще бъдат изпълнявани от г-жа Стефаниа Берчу Мартак. Тя е юрист и дългогодишен съсобственик на една от най-големите румънски строителни компании SDC Imobiliare Group - Romania.
Откриването на почетно консулство на България в Клуж Напока ще разкрие нови възможности за идентифициране и насърчаване на сътрудничеството на регионално равнище с цел да допринесе за засилването на двустранните търговско-икономически, културни и образователни връзки между България и Румъния.
Правителството прие решение за назначаване на Радослава Кафеджийска на длъжността генерален консул на България в Одрин
Министерският съвет прие решение за назначаване на Радослава Велизарова Кафеджийска на длъжността генерален консул на Република България в Одрин, Република Турция с консулски окръг, обхващащ общините: Одрин, Къркларели и Текирдаг.
Радослава Велизарова Кафеджийска е с богат професионален опит в дипломацията. По образование е юрист, магистър по право от УНСС, София, както и магистър по международни отношения-право на Европейския съюз от СУ „Св. Климент Охридски", София.
В периода от 2002 г. до настоящия момент е заемала различни длъжности в Министерството на външните работи: в дирекции „Човешки ресурси"; „Консулски отношения"; „Правна"; „НАТО и регионална сигурност"; „Ситуационен център".
Тя е заемала задграничните длъжности съветник/консул в Генералното консулство на Република България в Солун, Република Гърция (2011-2014 г.), консул в Генералното консулство на Република България в Одрин, Република Турция (2016-2020 г.) и съветник/консул в Генералното консулство на Република България в Истанбул, Република Турция (2021 г. до момента).
Владее английски, руски и гръцки езици. Ползва турски език.
Професионалната квалификация и опитът на Радослава Велизарова Кафеджийска създават необходимата основа за успешно изпълнение на функциите на генерален консул на Република България в Одрин, Република Турция.
Генералното консулство на Република България в Одрин осигурява консулско обслужване на българските граждани, пребиваващи в неговия консулски окръг и поддържане на официални работни контакти с представители на местните власти. То допринася за разширяване и задълбочаване на връзките на територията на консулския окръг във всички области на двустранните отношения на България с Турция.
Правителството се разпореди с имоти
По решение на правителството се променя статута на четири имота, предоставени за управление на Висшия съдебен съвет (ВСС) от частна държавна в публична държавна собственост. Единият имот се намира в град Своге, ул. „Александър Вутимски“ № 9 (сградата на Съдебната палата) и е с площ 1250 кв. м. Вторият имот е в град Сливен, Централна градска част, включващ четири едноетажни сгради с различни площи. Третият имот, включен в правителственото решение, се намира в гр. Велико Търново на ул. „Цар Тодор Светослав“ № 1, представляващ самостоятелен обект в сграда със застроена площ от 227 кв. м, състоящ се от седем броя помещения. Четвъртият имот се намира в град Омуртаг, ул. „Васил Левски“ № 2, представляващ; самостоятелен обект в сграда с площ 48,74 кв. м и самостоятелен обект в сграда с площ 161,83 кв. м. Имотите се ползват по предназначение във връзка с изпълнение функциите на органите на съдебната власт.
По решение на Министерския съвет Министерството на вътрешните работи получава за управление части от имоти - публична държавна собственост, представляващи три стаи. Те ще бъдат използвани за изпълнение на функционалните задължения на структурите на министерството. Една от тях е разположена в сграда на пл. „Възраждане“ № 3 в гр. Белоградчик. Другите две са разположени в здание на ул. „Възраждане“ № 36 в гр. Кула и в сграда на ул. „Алея на мира и дружбата“ № 2 в гр. Оряхово. Поради отпаднала необходимост управлението на частите от имотите се отнема от Държавна агенция „Технически операции“.
Правителството прие Решение за назначаване на член на Изпълнителния съвет на Агенцията за публичните предприятия и контрол
Министерският съвет прие Решение за назначаване на г-жа Анита Великова за член на Изпълнителния съвет на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК).
За осигуряване на дейността на органа за управление на Агенцията е необходимо попълването на състава и назначаването на нов член на изпълнителния съвет - заместник изпълнителен директор, притежаващ необходимите образователна степен, професионален опит, потенциал и качества за успешно осъществяване на функции на агенцията.
Г-жа Великова е магистър по право, притежава богат професионален опит и необходимите управленски умения. През годините е заемала различни ръководни длъжности в публични предприятия към Министерството на икономиката. От септември 2023г. до момента е Директор на дирекция „Административна" в АППК. Познава устройството и функциите на държавната администрация, както и административните и законодателните процедури по отношение на публичните предприятия, приватизация, следприватизационен контрол, което прави нейната кандидатура подходяща за длъжността заместник изпълнителен директор на АППК.
Агенцията за публичните предприятия и контрол е администрация към Министерския съвет за осъществяване на приватизация и следприватизационен контрол в случаите, предвидени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, за осъществяване координацията на държавната политика по отношение на публичните предприятия съгласно Закона за публичните предприятия, както и извършва дейности по чл. 42 от Закона за концесиите. Изпълнителният директор на агенцията е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията.
Изпълнителният съвет се състои от трима членове - изпълнителен директор и двама заместник изпълнителни директори, които се назначават и освобождават от Министерския съвет. За членове на изпълнителния съвет се назначават лица с виеше образование.
Правителството прие позицията на България за подкрепа приемането на Декларация на ОИСР за защита и овластяване на потребителите в цифровия и екологичния преход
Министерският съвет прие позицията на България за подкрепа приемането на Декларация на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за защита и овластяване на потребителите в цифровия и екологичния преход, и участието на г-н Николай Павлов, заместник-министър на икономиката и индустрията в среща на ниво министри на Комитета по потребителска политика на ОИСР, която ще се проведе на 8-9 октомври 2024 г. в гр. Париж, Франция.
На срещата ще бъдат обсъдени следните теми: „Защита и овластяване на потребителите в цифровия преход", „Преодоляване на новите рискове, свързани с безопасността на потребителските продукти в бързо развиващия се глобален пазар", „Защита и овластяване на потребителите в екологичния преход", „Съвместна работа за подобряване благосъстоянието на потребителите", „Насърчаване на икономическия растеж и развитие чрез политиката за потребителите".
На заключителната пленарна сесия на министерската среща, която ще се проведе на 9 октомври 2024 г. се очаква да бъде приета от министрите и представителите на членовете на ОИСР, Европейския съюз и заинтересованите участващи държави, които не са членове на организацията, „Декларация за защита и овластяване на потребителите в цифровия и екологичния преход".
С декларацията се признава необходимостта от защита и овластяване на потребителите в цифровия и екологичния преход, като процес с дълбоки и трансформиращи отражения върху обществата и икономиките, притежаващ огромен потенциал за постигане на социален и икономически просперитет, благосъстояние и устойчивост, както и за справяне с глобалните предизвикателства, като навлизането на новите технологии и климатичните промени.
Приелите декларацията държави, поемат ангажимента да работят заедно с всички заинтересовани страни за защита на потребителите в цифровия и екологичния преход, преодоляване на рисковете, свързани с безопасността на потребителските продукти и за подобряване благосъстоянието на потребителите.
Присъединяването към Декларацията ще покаже готовността на България да работи усилено за присъединяване към ОИСР, което е сред основните цели на външната политика на Република България.
Правителството одобри над 116 хиляди лева по насърчителна мярка за изграждане на пътна инфраструктура в община Русе
Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ).
От бюджета на Министерството на иновациите и растежа на Община Русе ще се предоставят средства в размер до 116 87'8 лв. с ДДС за изграждане на елементи на общинска пътна инфраструктура: „Изграждане на тротоари и извършване на текущ ремонт на кръстовище между улиците „Слатинска" и „Индустриален парк", в общински имот м. „Слатина", гр. Русе".
Инфраструктурата се изгражда във връзка с изпълнението на сертифицирания по ЗНИ инвестиционен проект „Второ разширение на завод за производство на електронни и механични части за автомобилната индустрия", гр. Русе, община Русе на „ВИТТЕ Аутомотив България" ЕООД.
Инвестицията по проекта е в размер на 23 млн. лв. и се предвижда разкриването на 302 нови работни места.
Очаква се в резултат от изграждането и ремонтирането на инфраструктурата да се подобри значително транспортно-ком/никационната свързаност в района, да се гарантира живота и здравето на хората, ползващи ежедневно транспортната техническа инфраструктура, и намаляване значително на риска от ПТП.
Ползватели на инфраструктурата след нейната реконструкция ще са „Балкан цинк" АД, „Керос Керамика" ЕАД, „Клио Комерс - ТБ" ЕООД в гр. Русе, „ВИП АЛ 07" ЕООД и други.
Правителството одобри меморандум за разбирателство с държавната агенция за развитие на бизнеса - СПИРИТ СЛОВЕНИЯ
Министерският съвет одобри Меморандум за разбирателство между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и Държавна агенция за развитие на бизнеса - СПИРИТ СЛОВЕНИЯ.
Меморандумът ще подпомогне развитието на двустранното икономическо сътрудничество между Република България и Република Словения чрез съвместни инициативи на двете организации.
В споразумението се предвижда двете структури да си партнират в предоставянето на възможности за разширяване на бизнес контактите между предприятията от двете държави. Държавните агенции поемат задължения за обмен на бизнес информация, свързана с търговията, наличните и потенциални възможности за инвестиране, политиката и мерките, предприети от всяко от двете правителства за насърчаване на интернационализацията на малките и средните предприятия.
Българската и словенската страна ще си сътрудничат при организиране на посещения на предприемачи, участието им в бизнес форуми, конференции, семинари, търговски панаири, изложения, посещения на делегации, бизнес мисии и В2В събития.
400 чуждестранни студенти с временна закрила ще се обучават в български висши училища
400 чуждестранни граждани, получили статут на временна закрила в България, ще се обучават в български държавни висши училища през новата академична година. Броят им беше утвърден с решение на Министерския съвет.
Студентите ще бъдат приети в първи курс в редовна форма на обучение в 44 професионални направления в 25 висши училища в страната. Те ще имат право на стипендия, общежития и ще заплащат такси по реда за българските студенти. По този начин се дава възможност и на учениците с временна закрила, завършили средно образование в България, да продължат образованието си в български университети.
Обучението им ще се провежда на български език. През първата година в университета ще преминават през специализирано обучение по езикова подготовка, организирана от департаментите на висшите училища.
Министерският съвет определи 25 енергийни обекта за национални и с национално значение
Министерският съвет прие решение, с което определя 25 новоизграждащи се енергийни обекта, за национални обекти и обекти с национално значение, по смисъла на Закона за държавната собственост и Закона за устройство на територията.
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД предлага изграждането на нови електропроводи от 400 kV и 110 kV. Функционално те са свързани с предвидените за изграждане нови подстанции 400/110 kV, вече определени от правителството за национални обекти и обекти с национално значение.
Изграждането на новите съоръжения ще създаде необходимите предпоставки за развитие производството на електричество от възобновяеми източници, в частност - от слънчева и вятърна енергия, и адаптирането на електропреносната мрежа към нуждите на настоящите и потенциалните ползватели. Промяната ще насърчи и поетапната декарбонизация на електроенергийния сектор и ще увеличи дела на енергията от ВЕИ в енергийния микс на страната.
С новото решение на правителството се осигурява възможност съоръженията да се ползват с приоритетен статут на национално равнище и да бъдат постигнати облекчения при провеждане на процедурите по реда на Закона за държавната собственост, Закона за устройство на територията, Закона за опазване на земеделските земи и др.
Осигурява се държавна гаранция за временна експозиция „Legio I Italica - на границата на империята“
Министерският съвет прие Решение на Министерския съвет за осигуряване на държавна гаранция за временна експозиция „Legio I Italica - на границата на империята“.
Посолството на Република България във Варшава и Българският културен институт във Варшава планират да отбележат 65-тата годишнина от българо-полската археологическа експедиция „Нове“ край гр. Свищов, осъществявана от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките съвместно с учени от Познанския и Варшавския университети. Експедицията е уникална с това, че представлява най-продължителното в Европа проучване на античен обект от 1959 г. без прекъсване. Изложбата „Legio I Italica - на границата на империята“ ще бъде представена в Дворцовия комплекс на Варшавския музей „Лаженки крулевске“ и археологическите музеи в гр. Познан и гр. Краков, Република Полша в периода от 01.12.2024 г. до 30.06.2025 г. Ще бъдат представени II броя движими културни ценности от мрамор и бронз, от фонда на Исторически музей - Свищов. Експонатите са с висока художествена стойност, като застрахователната им оценка е на стойност 4 665 000 евро.
Изложбата „Legio I Italica - на границата на империята“ е част от активните усилия, които полагат Посолството на Република България във Варшава и Българският културен институт във Варшава да бъде развивано сътрудничеството и увеличен обменът в областта на културното наследство. Представянето на изложбата в няколко културни института на територията на Република Полша ще допринесе за популяризиране на уникалните предмети, които са част от колекцията на Историческия музей в гр. Свищов.
Осигуряването на държавна гаранция на експонатите е общоприета европейска практика, която позволява реално да се намалят разходите за организиране на изложби, стимулира двустранното сътрудничество между музеите и мобилността на колекциите.
Правителството одобри годишния доклад за решенията на ЕСПЧ по дела срещу България
Министерският съвет прие решение за внасяне в Народното събрание на Единадесетия годишен доклад за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ, Съда) по дела срещу България за 2023 г.
Република България ратифицира Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (по-нататък “Конвенцията“) през 1992 г. и по силата на тази ратификация призна юрисдикцията на Съда. Съгласно член 46 от нея Високодоговарящите страни имат международноправно задължение да изпълняват окончателните решения на Съда, установяващи нарушения на Конвенцията. Предприемането на необходимите мерки по изпълнението се контролира от Комитета на министрите към Съвета на Европа (по-нататък „Комитета на министрите“ или „КМ“). Държавите - страни по Конвенцията имат договорно задължение да отстранят установените нарушения, като разполагат с известна свобода на преценка по отношение на средствата за това.
Докладът се изготвя въз основа на решение на Народното събрание от 2012 г. и се състои от пет части. В първата част е представена актуална статистическа информация за делата пред ЕСПЧ. Включена е информация относно продължаващата реформа на Съда и информация за актуални събития, които го касаят.
Втората част съдържа статистическа информация за изпълнението на решенията на ЕСПЧ срещу Република България и положението й спрямо останалите държави- членки на СЕ. Откроени са дела, по които е бил постигнат напредък през годината.
Третата част на доклада засяга оставащи проблеми, произтичащи от решенията на ЕСПЧ, по които следва да бъдат взети допълнителни мерки. Решенията, които се разглеждат в тази част засягат делата, поставени от Комитета на министрите в засилено наблюдение, както и дела, които макар и в стандартна процедура на наблюдение, налагат промени в правната рамка.
Четвъртата част на доклада е посветена на идеята за създаване на национален координационен механизъм за ефективно изпълнение на решенията на ЕСПЧ.
Петата част на доклада обхваща информация за окончателните решения на Съда на Европейския съюз по преки производства, в които Република България е страна и преюдициални производства, образувани по запитване на български национални юрисдикции, които са приключили през 2023 г.
Изменя се Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията
Министерският съвет прие е Постановление изменение и допълнение на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129 от 2012 г.
С промяната в Наредбата в чл. 7а, ал. 12, т. 2, буква „а“ сред изброените структури се включват дирекции от състава на Министерството на вътрешните работи (МВР) - Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, дирекция „Миграция“, дирекция „Вътрешна сигурност“, дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, дирекция „Информация и архив“, Академията на МВР и Институтът по психология, с цел обезпечаване на цялостната информационна дейност, непрекъснатост на процесите, информационна сигурност и експертно съдействие и обучение на служителите опериращи със системите.
С промените в чл. 3, ал. 9, т. 3 Наредбата се привежда в съответствие с измененията в чл. 38, т. 3 и 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, предвид, че разпоредбата на чл. 3, ал. 9, т. 3 се отнася до Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР.
Променят се таксите за ползване на радиочестоти за проекти и събития
Таксите за ползване на радиочестотен спектър за проекти и краткосрочни събития ще се определят пропорционално на времето, за което се издава разрешението. Правителството одобри промени в Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения.
Една от целите е да се гарантират по-добри условия за развитие и въвеждане на нови технологии в страната. Осигурява се и съответствие между размера на таксите и на административните разходи на комисията.
Денонощни мобилни екипи за деца в риск ще бъдат създадени с промени в Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане
Правителството прие промени в Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане (АСП). Със свое постановление кабинетът одобри и вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) за 2024 г.
Измененията в Устройствения правилник на АСП предвиждат структурни промени в отделни административни звена и прецизиране на техните функции с цел да се укрепи административният им капацитет и да се повиши ефективността при изпълнение на държавната политика в областта на социалното подпомагане, социалните услуги и закрилата на детето. С новите разпоредби в специализираната администрация на агенцията се обособяват две нови дирекции - „Социални услуги“ и „Координация и изпълнение на проекти“.
Предвижда се към дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП) да бъдат създадени мобилни екипи от социални работници. Те ще оказват денонощно подкрепа на деца в риск, за които се налага да се предприемат спешни действия за закрила. С измененията в Устройствения правилник на АСП не се предвижда увеличение на броя на нейните служители.
За успешното осъществяване на структурната реформа е необходимо да се осигурят условия за нарастване на възнагражденията на служителите на Агенцията за социално подпомагане. Поради това с Постановлението за одобряване на вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на МТСП за 2024 г. се предлага разходите за персонал да бъдат увеличени с 14 718 400 лв. С тези средства ще бъдат определени нови размери на индивидуалните месечни заплати в АСП, считано от 1 юли 2024 г. Необходимият ресурс ще се осигури за сметка на икономии за издръжка и други текущи разходи по бюджета на МТСП.
Линията на бедност ще е 638 лв. през 2025 г.
Линията на бедност ще е 638 лв. през 2025 г., реши правителството. Стойността й ще се повиши със 112 лв., или с 21,3% в сравнение с 2024 г.
Новият размер на линията на бедност ще окаже благоприятно въздействие върху уязвимите и най-нискодоходните групи от населението. С увеличаването й ще нараснат обвързаните с нейната стойност социални помощи и финансова подкрепа, изплащани по реда на Закона за социално подпомагане, Закона за хората с увреждания и Закона за закрила на детето.
Повишаването на линията на бедност ще подобри и социалната закрила за уязвимите групи, тъй като по-голям брой хора и семейства в нужда ще получават подкрепа от държавата.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерски съвет
Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерски съвет за 2024 г. С проекта на постановление се предлага одобряването на допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2024 г. по „Политика в областта на правото на вероизповедание“, бюджетна програма „Вероизповедания“, за капиталови разходи в размер на 308 000 лв., за Българската православна църква - Българска патриаршия, за довършване на новостроящият се храм „Успение Богородично“, намиращ се в гр. Батановци, общ. Перник.
Увеличен е показателят „максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г.“ и „максимални размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г.“ по бюджета на КОНПИ
Със свое постановление правителството увеличи с 1 061 000 лв. утвърдения с чл. 32, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. показател „максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г.“ и с 1 615 000 лв, и показател „максимални размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2024 г.“ по бюджета на КОНПИ.
Това няма да окаже въздействие върху държавния бюджет, целта е да осигури поемането на ангажименти и нови задължения за разходи, които ще бъдат изпълнявани в рамките на утвърдените разходи за 2024 г. и в следващите бюджетни години.
Комисията е специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на политиката по отнемане на незаконно придобитото имущество, чиито правомощия са детайлизирани в Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ) и се отнасят до дейности по предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имуществото и разпореждането с него, отнемане на незаконно придобитото имущество и сътрудничество на международно ниво.
В тази връзка, за обезпечаване изпълнението на горепосочените дейности, е поет ангажимент за разходи и натрупани нови задължения за разходи, които ще се изпълнява и през следващите години.
Утвърдени са разходите за командировки в страната за второто тримесечие на 2024 г.
Правителството утвърди разходите за командировки в страната второто тримесечие на 2024 г. на министрите и заместник-министрите, на областните управители, на председателите на държавни комисии, агенции и институции.
За командировки на министрите и заместник-министрите в страната са изразходвани общо 16 695,83 лв., за командировки на председателите на държавни агенции и техните заместници 2135,49 лв., за командировки на областни управители – 6148,67 лв., за командировки на председатели и членове на държавни комисии – 1220 лв., за командировки на ръководители на държавни институции по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията – 450 лв.