Най-ценната и вълнуваща находка от тазгодишните археологически теренни проучвания в землището на село Гергевец, проведено от екипа на Регионалния исторически музей “Д-р Симеон Табаков“ - Сливен и НБУ, е римска бронзова монета от IV в. Теренните археологически издирвания са недеструктивен метод за археологически проучвания, при който се откриват материални културни ценности, видими на повърхността на земята, с цел регистриране на археологически обекти в контекста на заобикалящата ги среда и тяхната периодизация. Именно характерът на този вид археологически проучвания прави намирането на монета изключително трудно и рядко събитие. След откритието на находката, тя бе почистена от реставраторът и член на екипа на РИМ-Сливен - Бойко Банчев, а след това нумизматът на музея Чавдар Тодоров направи експертно заключение, че монетата е бронзов фолис на император Лициний II (317-321 г.) от типа с аверс: DN VAL LICIN LICINIVS NOB C; Бюст на императора с шлем наляво, държащ копие през рамо и щит; и реверс: IOVI CONSERVATORI; Юпитер в цял ръст наляво, държи Виктория върху глобус и скиптър, завършващ с орел; орел в краката, държащ венец в човката; вързан пленник с обърната назад глава. По всяка вероятност монетата е отсечена в Кизик или в Хераклея.
Валерий Лициниан Лициний Младши, или Лициний II Цезар, е син на императора на Източната римска империя Лициний (308 – 324). Майка му Флавия Юлия Констанция е сестра на западния император Константин I Велики (306 - 337). Роден през 315 г. във времена на гражданска война за надмощие, Лициний Младши бързо попада в борбата за наследство. Лициний и Константин водят две битки помежду си, в които Константин надделява и през 317 г. двамата сключват примирие. Мирният договор от 317 г. позволява присъединяването към властта на синовете на Константин - Крисп и Константин I, и на сина на Лициний - Лициний II като цезари и съимператори. През 324 г. близо до Босфора Лициний губи последната битка срещу Константин I Велики. Първо е пощаден и изпратен заедно със семейството си в Тесалоника (Солун), но на следващата година бива обесен по заповед на Константин. Същата съдба спохожда и сина му Лициний II, който през 326 г., само на 11 години, е екзекутиран от своя чичо. Двамата с баща си стават обект на посмъртно damnatio memoriae и имената им биват заличени от официалните надписи.
