Правителството одобри 1 800 000 евро за ремонт на храм „Покров Богородичен“, Кремиковски манастир

Правителството одобри финансиране на Министерския съвет за 2026 г. в размер 1 800 000 евро, за капиталови разходи, за Българска православна църква - Българска патриаршия, във връзка с реставрация, ремонт е подмяна на инсталациите, стенописване и ново църковно обзавеждане на храм „Покров Богородичен“, находящ се в Кремиковски манастир „Свети Великомъченик Георги Победоносец“, Столична община. По този начин ще се създаде възможност многобройните православни християни от страната и чужбина да използват пълноценно един от най-благолепните манастири в България.

С друго решение правителството одобри финансиране на Министерството на вътрешните работи за 2026 г. в размер на 4 687 788 евро за обезпечаване на дейности по Фонда за безопасност на движението.

Кабинетът одобри подкрепа за български иновативни проекти по програма Евростарс-3 за 2026 г.

Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансиране на Министерство на иновациите и растежа с цел предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) от страна на Националния иновационен фонд (НИФ) на класираните проектни предложения по 8-ма сесия на съвместна програма Евростарс-3 към инициатива ЕВРИКА за 2026 г.

Изплащането на средствата по проектите с българско участие ще допринесе за насърчаване на научноизследователската и иновационната дейност, за повишаване на конкурентоспособността на българските предприятия и ще гарантира непрекъснатото и пълноценно участие на страната ни в международните програми и инициативи.

НИФ е стратегически инструмент за подкрепа на иновативни проекти на бизнеса и научните организации. Фондът осигурява системна финансова помощ за всички етапи на развитие - от стартиращи компании до утвърдени пазарни лидери. Сред основните му цели е насърчаване на разработването на нови технологии, технологичния трансфер, изграждането на предприемачески умения и др.

Одобрено е финансиране за членска вноска на България към ЕКА за 2026 г.

Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансиране на Министерство на иновациите и растежа за заплащане на първата за 2026 г. членска вноска на България към Европейската космическа агенция (ЕКА).

С предприетите действия ще се гарантира продължаване на участието на български фирми и научни организации в програмите, инициативите и процедурите на ЕКА, както и достъпът до младежките, научните и експертните програми на Агенцията за български участници.

Продължаване на сътрудничеството с ЕКА помага за развитието на космическата индустрия в страната, предоставя нови възможности за българския бизнес и научните среди, както и допринася за напредъка на космическите технологии.

Правителството одобри Меморандум за разбирателство с „Либхер“

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство между правителството и „Либхер - Транспортейшън Системс Марица" ЕООД. Той е за изпълнение на приоритетния инвестиционен проект „Създаване на нова производствена база на Либхер в България". Размерът на инвестицията на компанията е 149 648 000 лв. Очаква се откриване на 175 нови работни места.

В новата производствена база в с. Бенковски, община Марица, област Пловдив, ще се произвеждат, тестват и разработват продукти за самолетната индустрия. Те включват - първични задвижващи механизми за управление на полета, трансмисионни валове за задействане на закрепванията на крилата, задвижващи механизми за управление на колесниците и климатични системи за самолети.

Създаването на новия стопански обект е продиктувано от увеличаващите се поръчки към компанията от страна на клиенти, сред които са Airbus (ЕС) и Embraer (Бразилия).

Правителството одобри Меморандум за разбирателство с „БИЛДИНГ ХОСПИТАЛС ВАРНА“ АД и „МБАЛ СВЕТА СОФИЯ“ ЕООД

Министерският съвет прие Решение за одобряване на Меморандум за разбирателство между правителството с „БИЛДИНГ ХОСПИТАЛС ВАРНА“ АД и „МБАЛ СВЕТА СОФИЯ“ ЕООД. Той е за изпълнение на приоритетния инвестиционен проект „Изграждане на многопрофилна болница за активно лечение с отделение за продължително лечение и рехабилитация, ДКЦ, офиси и подземен гараж“ и определяне на междуведомствена работна група за осигуряване на институционална подкрепа при реализацията му.

Проектът ще се реализира във Варна. Размерът на инвестицията е 100 300 000 лв. Очаква се откриване на 160 нови работни места.

С изграждането на здравно лечебно заведение и предоставянето на комплексна медицинска помощ се цели преодоляване на дефицита от болнични лечебни заведения в областта. Многопрофилната болница ще бъде от последно поколение.

Министерският съвет одобри 25 млн. евро за продължаване работата по ключови железопътни проекти

Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията в размер на 25 000 000 евро. Средствата се предоставят на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ за разплащане на вече извършени дейности по стратегически железопътни проекти, финансирани от Европейския съюз и националния бюджет.

Решението е пряко свързано с прилагането на Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с Постановление № 290 на Министерския съвет от 2022 г.

Като управител на железопътната инфраструктура и бенефициент по проекти със средства от ЕС и националния бюджет на стойност над 2 млрд. евро, НКЖИ не разполага с възможност да покрие тези разходи със собствени средства.

Осигуряването на необходимия ресурс позволява своевременно разплащане с изпълнителите и предотвратява риска от забавяне или пълно спиране на строителните дейности по ключови железопътни направления.

Финансирането ще гарантира пълното и ефективно усвояване на средствата от европейските програми. Ако държавата не осигури тези средства сега, това би довело до сериозни забавяния, финансови корекции, загуба на европейско финансиране и значително по-висока тежест за държавния бюджет в бъдеще.

Правителството предлага на президента на ЧБТР да назначи представител на България за

вицепрезидент на Банката

Със свое решение правителството отправи предложение до президента на Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР) да назначи Ивайло Московски за вицепрезидент на Банката.

Ивайло Московски в момента е председател и член на Управителния съвет на „Българска банка за развитие“ ЕАД. Той е доказан професионалист, заемал е длъжността министър на транспорта, бил е и народен представител в 42-то Народно събрание. Ивайло Московски притежава необходимия опит в областта на оперативното ръководство на международни финансови институции, заемал е позицията вицепрезидент в ЧБТР за периода 2018-2022 г.

Съгласно установения ротационен принцип и Резолюция на Съвета на управителите на ЧБТР от 5 декември 2025 г., България е страната, която следва да номинира кандидат за позицията Вицепрезидент Финанси за периода 2026-2030 г.

ЧБТР е международна финансова институция на страните участнички в Черноморското икономическо сътрудничество. Дейността й е насочена към финансиране и насърчаване на регионални проекти от публичния и частния сектор, както и към поощряване на търговската активност между страните акционери.

Правителството одобри позицията на България за неформалното заседание на Европейския съвет

на 12 февруари 2026 г.

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в неформалното заседание на Европейския съвет, което ще се проведе на 12 февруари 2026 г. в Белгия.

Държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на ЕС ще проведат дискусия, посветена на конкурентоспособността на ЕС, с акцент върху въздействието на променящата се геополитическа и геоикономическа среда, възможностите за по-ефективно използване и укрепване на потенциала на Единния пазар, както и използването и развитието на съществуващите инструменти и политики на ЕС с оглед засилване на неговата конкурентоспособност

Одобрени са договори в сферата на отбраната

Министерският съвет одобри международен договор (Letter of Offer and Acceptance - LOA) BU-P-AAL „Придобиване на мобилна ракетна (NSM) система за брегова отбрана (CDS) и свързаните с нея оборудване, резервни части, обучение и свързаната с тях поддръжка” и международен договор (Letter of Offer and Acceptance - LOA) BU-P-LBR „Мултифункционална система за разпространение на информация - Съвместна тактическа радиосистема (MIDS JTRS) и свързаната с нея поддръжка и оборудване“ по Програмата на САЩ чуждестранни военни продажби. С приетото решението на Министерския съвет предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал.1, т.4 и т.7 Конституцията на Република България, да ратифицира със закон този договор.

Международните договори BU-P-AAL и BU-P-LBR са изготвени във връзка с изпълнение на приоритетния за Министерството на отбраната проект „Придобиване на брегови противокорабни ракетни комплекси“ за Военноморските сили (ВМС) на България. С реализирането на този проект за ВМС се постига технологично обновяване и развиване на способности, свързани с гарантиране на морския суверенитет на страната, осигуряване на национален принос към Алианса, адаптираното предно присъствие на НАТО в Черно море, повишаване на мерките за сигурност и участието с боеспособни формирования в инициативите на НАТО, както и прекратяване на критичната зависимост въоръжението.

С друго решение Министерският съвет одобри, при условие за последваща ратификация, Договор за продажба между Министерството на отбраната на Република България и Нидерландия за покупката на минен ловец „Зирикзии“ клас „Трипарти“, минен ловец „Вилемстад“ клас „Трипарти“ и минен ловец „Схийдам“ клас „Трипарти“.

Обхватът на договора включва придобиване на 3 кораба тип „минен ловец“, разполагащи със съвременно оборудване за откриване, идентифициране и унищожаване на мини и миноподобни обекти. Минните ловци са оперативни по стандартите на НАТО и в момента се експлоатират от нидерландските Военноморски сили.

Договорът не съдържа преки финансови ангажименти за българската страна за придобиване на корабите. Насрещният български ангажимент включва обучение на украински екипажи на минни ловци, като този ангажимент е заложен като насрещна престария по договора.

Придобиването на такива кораби ще позволи изпълнение на поставените на Военноморските сили задачи за осигуряване на отбраната и морската сигурност в националните морски пространства и оказване на съдействие на националните структури. Осъвременяването на корабния състав ще подпомогне изпълнението на поетите международни ангажименти, като по този начин ще се издигне международният авторитет на страната.

Правителството също така одобри, при условие за последваща ратификация, Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, министъра на отбраната на Кралство Белгия и министъра на отбраната на Кралство Нидерландия относно прехвърлянето на минни ловци клас „Трипарти“, съответно от клас „Флауър“ и клас „Алкмаар“, като оперативни във Военноморските сили на Кралство Белгия и Кралство Нидерландия, включително съоръжение за обучение на екипажи, резервни части и допълнително оборудване.

Обхватът на проекта на Меморандума включва придобиване на 7 кораба тип „минен ловец“, като дарение от Кралство Белгия и Кралство Нидерландия, които разполагат със съвременно оборудване за откриване, класифициране, идентифициране и унищожаване на мини и миноподобни обекти, оперативни по стандартите на НАТО и в момента се експлоатират от белгийските и нидерландските Военноморски сили.

Съгласно проекта на Меморандум българският ангажимент е заплащането на стойността на ремонтно-възстановителните дейности на седемте кораба до степен, покриваща стандартите за оперативна готовност, както и обучение на украински екипажи на минни ловци.

Придобиването на такива кораби ще осигури условия на българските Военноморски сили да надградят своите противоминни способности, което би позволило ефективна борба с минната опасност и осигуряване безопасността на корабоплаването в Националните морски пространства. Осъвременяването на корабния състав ще подпомогне изпълнението на поетите международни ангажименти, като по този начин ще се издигне международният авторитет на страната.

Прието е решение относно инвестиционно предложение „Реконструкция и модернизация на

Военноморска база Атия“

Министерският съвет прие решение да не се извършва Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение „Реконструкция и модернизация на Военноморска база Атия“, състоящо се от проекти за изграждане на противопожарна система; осигуряване на системи съоръжения на местата за акостиране и осигуряване на ГСМ резервоари. Решението е по обосновано предложение на министъра на околната среда и водите и министъра на отбраната, на основание чл. 81, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

Изпълнението на проектите е свързано с изграждане на съоръжения в съществуващ войскови район във Военноморска база - Атия (ВМА).

Изпълнението на решението на Министерския съвет ще допринесе за осигуряване на надежден достъп на разчетните кораби до Военноморска база Атия и осигуряване на надеждна инфраструктура. Реконструкцията и модернизацията ще се извършва в определени за това зони с висока екологична защита на прилежащите райони, надеждна защита на населението и околната среда и минимален риск от аварии.

Правителството се разпореди с имоти

Министерският съвет прие решение за обявяване на имот-публична държавна собственост, за имот-частна държавна собственост, и за безвъзмездното му прехвърляне в собственост на община Сливен, област Сливен. Предмет на акта на Министерския съвет е имот, намиращ се в област Сливен, община Сливен, гр. Сливен, кв. „Младост“, представляващ поземлен и построените върху него сгради. Имотът се прехвърля безвъзмездно в собственост на община Сливен за изграждане на общинска многофункционална инфраструктура - селищен парк с пространства за озеленяване, детски и спортни площадки, зона за кучета, места за отдих на открито и паркинг, при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи. При нереализиране на предвидените мероприятия в срок до 5 години от придобиването на имота, общината е длъжна да прехвърли собствеността върху него на държавата.

Правителството предостави на Община Мадан собствеността върху три поземлени имота - частна държавна собственост, намиращи се в с. Равнища. Те ще бъдат използвани за изграждане на общински обект „Подмяна на довеждащ водопровод от водопровод ст.тр. ф530 до резервоар за питейни нужди за с. Средногорци, Напорен водопровод от водопровод ст.тр. ф530 до резервоар за с. Равнища, Междинна ПС, Резервоар с хлораторно за с. Равнища и ПС за с. Лещак и вътрешна водопроводна мрежа за с. Равнища“, който е от първостепенно значение. С реализирането му ще се подобрят битовите условия на населението, ВиК услугите към частните и обществените абонати и ще се намалят загубите на вода. Общината ще трябва да прехвърли имотите обратно на държавата, ако до пет години от придобиването им проектът не бъде изпълнен. Областният управител на Смолян ще трябва да разработи механизъм за контрол, чрез който да осъществява периодични проверки за изпълнение на условията, при които се прехвърлят терените.

Министерският съвет прие Решение за обявяване на части от имот - публична държавна собственост за имоти - частна държавна собственост, представляващи самостоятелни обекти в сграден комплекс „Център по хигиена“, и внасянето им като непарична вноска в капитала на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Св. Иван Рилски“ ЕАД. Лечебното заведение ще използва имотите за обединяване и разширяване легловата база на Клиниката по онкология и хематология, което ще осигури оптимизиране на работата на медицинските специалисти и подобряване на медицинските грижи за хоспитализираните пациенти.

Правителството одобри предложение до Народното събрание за денонсиране на Договора за Енергийната харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти

Министерският съвет одобри предложение до Народното събрание за прекратяване на действието на Договора за Енергийната харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти, подписани на 17 декември 1994 г. в Лисабон. Така България се нарежда до Франция, Германия, Нидерландия, Полша, Испания, Люксембург, Словения, Дания, Португалия и други държави членки на ЕС, предприели към момента стъпки за денонсиране на договора.

В средата на 2023 г. са предприети действия за оттеглянето на ЕС и Евратом от Договора за Енергийната харта (ДЕХ), довели до приемането на следните решения: Решение (ЕС) 2024/1638 на Съвета от 30 май 2024 година относно оттеглянето на Съюза от Договора за Енергийната харта и Решение (ЕС) 2024/1677 на Съвета от 30 май 2024 година за одобряване на оттеглянето на Европейската общност за атомна енергия от Договора за Енергийната харта.

На национално ниво е взето решение в посока оттегляне на Република България като страна по Договора за Енергийната харта, в съответствие с приетите решения на ниво ЕС. Решението е обусловено предвид несъответствието на ДЕХ с целите на ЕС в областта на енергетиката и климата, както и със съвременните стандарти за защита на инвестициите.

След приключване на националните процедури за оттеглянето на България ще бъде изпратено писмено уведомление до депозитаря. Съгласно член 47, параграф 1 от Договора за Енергийната харта всяка страна може да направи това, ако са изтекли пет години от датата, на която договорът е влязъл в сила. За България тази дата е 16 април 1998 г.

Одобрена е позицията на България по

дело С-739/25 Р - Австрия срещу ЕК

Министерският съвет одобри на днешното си заседание позицията на България по дело С-739/25 Р - Австрия срещу Европейската комисия. Делото е образувано пред Съда на Европейския съюз, въз основа на жалба на Република Австрия срещу Решението на Общия съд по дело Т-625/22, с което дейностите, свързани с ядрена енергия и природен газ, са включени сред екологично устойчивите икономически дейности, допринасящи съществено за постигане на екологичните цели на ЕК. На 10 септември 2025 г. Съдът на ЕС постанови решение по делото Т-625/22, с което жалбата на Австрия е отхвърлена.

С одобрената днес позиция на България се излага интереса на страната да встъпи частично в дело С-739/25 Р, с оглед подкрепа на решението на Общия съд на ЕС. Това ще даде възможност Република България да докаже правотата на аргументите, които бяха представяни в хода на дело Т-625/22 и ще затвърди значимостта на България като надежден и предвидим партньор в ЕС.

Защитата на решението на Съда по дело Т-625/22 е от ключово значение за стимулиране развитието на ядрената енергетика, характеризираща се с високи капиталови разходи и нужда от дългосрочна финансова и политическа стабилност. Това ще има позитивен ефект за Република България в контекста на амбициозните планове на страната за развитие на ядрената програма с изграждането на блокове 7 и 8 на АЕЦ „Козлодуй“ и потенциално внедряване на иновативни нови технологии, като малки модулни реактори.

Министерският съвет определи стойностите, които служат за изчисляване тавана на приходите на производителите на електроенергия през 2026 г.

Министерският съвет прие на днешното си заседание решение за определяне на стойностите, които служат за изчисляване тавана на приходите на производителите на електроенергия до края на 2026 г. Над тези тавани производителите дължат вноски във фонда „Сигурност на електроенергийната система“.

Определените в решението стойности, които служат за изчисляване тавана на приходите за отделните типове производители, са: АЕЦ „Козлодуй" - 61.36 евро/MWh; Производителите на електрическа енергия от ВЕЦ, собственост на НЕК ЕАД - 71.58 евро/MWh; Производителите на електрическа енергия от кондензационни централи на въглища - 204.52 евро плюс умножената по 1.32 средномесечна цена на тон СОг, за един MWh; Производителите на електрическа енергия от въглища с добавено гориво от биомаса (твърди или газообразни горива от биомаса) и/или отпадъци и/или нефтопродукти и/или комбинация от тях - 204.52 евро плюс умножената по 0.9 средномесечна цена на тон емисионни квоти СОг за един MWh; Производителите на електрическа енергия от ВЕИ без договор за компенсиране с премии - 153.39 евро/MWh.

Горепосочените стойности са аналогични на тези, които се използваха през 2025 г. Мярката за изчисляване на таван на приходите за отделните типове производители се доказа като устойчиво решение, балансиращо интересите на производителите и гарантиращо акумулирането на финансов ресурс във фонда „Сигурност на електроенергийната система“.

Одобрено е финансиране на Омбудсмана

на Република България за 2026 г.

Министерският съвет одобри финансиране в размер на 57 000 евро на Омбудсмана за текущи разходи за обезпечаване дейността на институцията на основание чл. 3, ал. 3 от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.

Министерският съвет одобри финансиране на Министерството на правосъдието

Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансиране на Министерството на правосъдието за 2026 г. С Решението се предлага одобряването на финансиране за Министерството на правосъдието за 2026 г. в размер на 1 567 461 евро за изпълнението на инвестиционен проект „Изграждане на телефонна система за провеждане на разговори от настанените в местата за лишаване от свобода“.

Таксата за откриване на производство по несъстоятелност на физически лица ще е 10 евро

Такса в размер на 10 евро ще събират съдилищата по молба за откриване на производство по несъстоятелност на физическо лице. Същата ще е таксата и по молба за установяване на предпоставките за погасяване на задълженията по Закона за несъстоятелност на физическите лица, известен и като закон за личния фалит. За обжалване пред въззивна и касационна инстанция таксата ще е в половината размер. Тези допълнения в тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, прие правителството днес със свое постановление.

С новия Закон за несъстоятелност на физическите лица за първи път на български граждани, изпаднали трайно във финансови затруднения не по тяхна вина, се дава шанс да излязат „на чисто“ след детайлно описана процедура и производство пред съд. Целта на производството по личния фалит е да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за освобождаване на добросъвестния длъжник от заплащане на неудовлетворените вземания.

Предвидено е в това производство да се събират прости такси, уредени са допълнителни възможности за намаляване на разноските на неплатежоспособните длъжници, дейността на синдика може да бъде поета от държавен съдебен изпълнител, като в този случай за извършеното от него ще се събира държавна такса, а няма да се плаща възнаграждение.

В Тарифата се създава нов текст за таксите, които се събират от държавния изпълнител: за съставяне на списък на приетите и неприетите вземания - 50 евро; за извършване на опис на имуществото и установяване на масата на несъстоятелността - 25 евро; за изготвяне и предлагане на план за погасяване на задълженията на длъжника - 50 евро; за изготвяне на сметка за разпределение - 15 евро.

Правителството одобри подписването на Третия допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 1959 г.

Министерският съвет одобри присъединяването на Република България към Третия допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси. Правителството възложи на министъра на правосъдието да подпише международния акт от името на Република България при условие на последваща ратификация.

Приемането и откриването за подписване на Третия допълнителен протокол е продиктувано от установената необходимост от актуализиране на редица разпоредби на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 1959 г., както и на Втория допълнителен протокол към нея, за да се вземе предвид бързото развитие през последните години на практиките и системите, обслужващи международното сътрудничество по наказателноправни въпроси, включително засиленото използване на видеоконферентна връзка и други технологични средства.

С Третия допълнителен протокол се модернизират съществуващите и доказали се в практиката разпоредби като се въвежда засилено използване на електронния обмен на молби за правна помощ, модернизира се материята на разпита чрез видеоконференция, установява се рамка и подробно се регламентира сътрудничество при използване на технически записващи устройства на територията на друга страна и възможността за прихващане на електронни съобщения. В тази връзка се развива и защитата на личните данни.

С подписването от страна на Република България на Третия допълнителен протокол ще се подпомогне взаимодействието на българските съдебни органи с техните колеги от трети държави в усилията им в борбата с международната престъпност.

Още над 120 хора с увреждания ще получат високотехнологични помощни средства до края на юни

Срокът за получаване на високотехнологични помощни средства от хора с увреждания по Националния план за възстановяване и устойчивост се удължава до 30 юни 2026 г. Това реши правителството с приемането на промени в постановлението, с което се определят редът и условията за тяхното предоставяне.

До момента Министерството на труда и социалната политика е издало удостоверения на 2061 хора с увреждания за получаване на безплатни помощни средства, които им дават възможност за по-пълноценен живот и улесняват включването им в заетост. По инициатива на министър Борислав Гуцанов по инвестицията бяха осигурени допълнително 5,7 млн. лв. С тях още над 120 души, класирани в списък на чакащите, ще могат да получат помощното средство, от което се нуждаят.

Удължаването на срока на действие на постановлението ще даде възможност това да се случи до края на юни. За спазването на срока от съществено значение ще бъде активността на хората с увреждания и на фирмите, които доставят високотехнологичните средства.

С измененията максималните стойности, до които се финансират закупуването на различните видове изделия, се преизчисляват от лева в евро.

Одобрена е позицията на България за неформалната среща на министрите на ЕС по заетостта и социалните въпроси в Кипър

Правителството одобри позицията на България за неформалната среща на министрите на Европейския съюз (ЕС) по заетостта и социалните въпроси, което ще се проведе на 12 - 13 февруари 2026 г. в град Никозия, Кипър.

В рамките на откриващата пленарна сесия на събитието ще бъде разгледана темата „Справедлива заетост за социална справедливост“. Министрите ще обсъдят още Европейската стратегия за борба с бедността и темата за дългосрочната грижа и активното стареене.

България споделя важността и необходимостта от консолидирани и координирани усилия на заинтересованите страни и ефективни мерки на ниво ЕС за постигане на справедлива заетост и осигуряването на дългосрочна грижа, предвид усложнената демографска ситуация у нас. Страната ни се включва активно и в процеса по подготовка на първата в историята Стратегия на ЕС за борба с бедността, чието приемане се предвижда през втората половина на 2026 г.

Одобрени са резултатите от българското участие в заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство

Правителството одобри доклада от участието на Република България в заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство на 26 януари 2026 г. в Брюксел. В областта на земеделието Съветът проведе дебат относно Стратегията на ЕС за биоикономиката, с акцент върху въпроси, свързани със селското стопанство, горското стопанство и рибарството. Министрите приветстваха новата Стратегия, като подчертаха значението й за селските райони, нейната дългосрочна визия за конкурентоспособността и ролята й, в диверсифицирането на доходите на земеделските производители. Някои министри подчертаха необходимостта да не се прави компромис с продоволствената сигурност и да се хармонизират и опростят приложимите правила и процедури.

Съветът обсъди и представеното от Комисията предложение за Регламент за изменение на Регламента за биологично производство. Министрите приветстваха предложението, като изтъкнаха, че то е в отговор на искането на сектора за допълнително опростяване на законодателната рамка за биологичното земеделие след първите години от прилагането й. Целите са да се избегне ненужната административна тежест и увеличените разходи.

Делегацията на Австрия получи подкрепата на редица държави членки, сред които и на Република България, в призива си към Комисията за предприемане на действия за защита на селското стопанство в ЕС, по-специално във връзка с цените на торовете, които са ключов фактор за разходите на производителите. Сред исканията на делегациите са мерки като временното спиране на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (СВАМ) за торове, повишена прозрачност и мониторинг на пазара на торове, временно спиране на тарифите за най- облагодетелствани нации, и специфичните антидъмпингови мита върху торовете в интерес на Съюза.

По представения от Полша документ oiносно необходимите действия за защита на чувствителните селскостопански сектори, в кошекеш на търговските споразумения с трети страни, Република Бьлария О1бсляза. че защитните клаузи трябва да бъдат неразделна част от всички споразумения за свободна търговия в селскостопанския сектор, за да се гарантира временно спиране на преференциите, в случай на заплаха за производството на ЕС, причинена от прекомерен внос. Страната ни отново подчерта необходимостта от прилагане на единни изисквания към стоките от ЕС и вносните стоки, както и от създаването на специален фонд за компенсиране на евентуални загуби, понесени от селскостопанския сектор, в резултат на влизането в сила на споразумения за свободна търговия.

Министерският съвет прие Национална програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 г. в Република България, 2026-2030 г.

Проектът на програма представлява продължение на Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 години в България 2021-2025 г. Поставените оперативни цели включват: повишаване нивото на информираност на населението за различните аспекти на профилактиката на оралните заболявания; продължаване на здравното обучение за опазване на оралното здраве; намаляване разпространението на зъбния кариес чрез прилагане на силанти на първите постоянни молари при деца на възраст 5-9 години; ограничаване и намаляване на случаите със зъбна флуороза.

Целевите групи за интервенции по Програмата са деца на възраст от 0 до 18 г., родители, учители, бременни жени, медицински специалисти. Изпълнители на програмата са лекари по дентална медицина, в партньорство с Националния център по обществено здраве и анализи, регионалните здравни инспекции и факултетите по дентална медицина. Изпълнението на предвидените дейности ще доведе до създаване на устойчивост на резултатите, постигнати през предходния период на действие

Министерският съвет прие Решение за определяне на Многопрофилна болница за активно лечение “Бургасмед“ ЕООД, гр. Бургас, за университетска болница.

Съгласно Закона за лечебните заведения университетските болници са многопрофилни или специализирани и в тях се осъществяват дейности по направленията: клинично обучение на студенти и докторанти по медицина и/или дентална медицина и/или фармация; клинично обучение на студенти по специалности от професионално направление „Здравни грижи“; следдипломно обучение на лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти, специалисти по здравни грижи.

Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя кои лечебни заведения или техни клиники/отделения придобиват правата на университетски болници/клиники или отделения за срока на одобрението. Предложението на министъра на здравеопазването се прави въз основа на мотивирано искане от съответния ректор на виеше училище, съгласувано с ръководителя на лечебното заведение.

Изменя се Наредбата за реда и начина за организиране на националните инвентаризации на емисиите на вредни вещества и парникови газове в атмосферата

Приети са изменения и допълнения в Наредбата за реда и начина за организиране на националните инвентаризации на емисиите на вредни вещества и парникови газове в атмосферата.

С приетите изменения и допълнения на Наредбата за реда и начина за организиране на националните инвентаризации на емисиите на вредни вещества и парникови газове в атмосферата се цели транспониране на текстове от Делегирана директива (ЕС) 2024/299 и измененията, която тя прави в Директива (ЕС) 2016/2284, както и актуализиране на текстове. Цели се подобряване на националната инвентаризация на историческите емисии на вредни вещества и на прогнозите на емисиите, включващо промени в процедурите за събиране и предоставяне на данни, допълване на изискванията по отношение реда и начина на извършване на инвентаризациите, както и актуализиране на срокове за изпълнение на задължения.

Измененията и допълненията ще осигурят привеждане в съответствие с правото на Европейския съюз на национално законодателство - привеждане в съответствие с разпоредбите на Делегирана директива (ЕС) 2024/299.

Възлага се изграждане на технологичен инструмент за анализ на данни, който ще се използва за превенция и реакция при бедствия

Правителството възложи на министъра на електронното управление създаването на технологичен инструмент, който да служи за целите на превенция и реакция при бедствия и аварии и ще бъде обезпечен с наличните в Министерството на електронното управление ресурси.

В изграденото технологичното решение ще бъдат обединени данни от различни институции, в т.ч. Военно-географска служба, Агенция по геодезия, картография и кадастър, Министерство на околната среда и водите, Министерство на транспорта и съобщенията и др., които събират и създават пространствени данни. За целите на анализа на данните, предоставени от всички посочени организации и необходимостта от последващи действия, събраната информация ще бъде обединена в съществуваща защитена среда, поддържана от министъра на електронното управление.

Министерският съвет прие постановление за промени в Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия

Министерският съвет прие постановление, с което се изменя и допълва Правилникът за прилагане на Закона за филмовата индустрия. С промените разпоредбите на Правилника се привеждат в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/2831 относно прилагането на правилата за помощ de minimis, увеличава се максималният размер на възстановимите разходи за един проект по схемата за насърчаване на филмопроизводството от 2 млн. лв. на 5 млн. евро - с цел по-голяма конкурентоспособност на България и привличане на високобюджетни международни продукции. Освен това се извършват редакционни и технически промени в част от разпоредбите и образците на документи с цел по-прецизно и ефективно прилагане на нормативната уредба.

Очаква се приетите изменения да стимулират инвестициите във филмовата индустрия, да създадат устойчиви възможности за заетост и да Затвърдят позициите на България като предпочитана дестинация за заснемане на международни продукции. Това ще гарантира не само краткосрочни ползи, но и дългосрочна устойчивост на филмопроизводството като стратегически сектор с висок принос към националната икономика и привличането на чуждестранни инвестиции.

Ефективността на досегашния механизъм е доказана - само за периода 2022-2024 г. чрез проекти по схемата за възстановяване на разходи са реализирани чуждестранни инвестиции в размер на над 170 милиона лева. Тези резултати ясно по