Международният ден без тютюнопушене се отбелязва всеки трети четвъртък на месец ноември в много държави по света. Чества се официално и от Международния съюз за борба с рака (UICC). Историята за отбелязване на Международния ден без тютюнопушене започва от 1971 година, в град Рандолф, САЩ. Американецът Артър Р. Мълейни убедил своите съграждани да спрат да пушат поне за един ден. По този начин те спестили средствата, изразходвани за ежедневната им нужда от цигари, и с тях основали фонд към местното училище за отпускане на стипендии. Към средата на 70-те години на миналия век идеята на А. Мълейни придобила голяма популярност в САЩ, в резултат на което през 1977 година Американската общност за борба с рака (ACS) обявява всеки трети четвъртък от месец ноември за ден против тютюнопушенето.

За всеки човек е известно, че тютюнопушенето може да предизвика широк спектър от здравословни проблеми и да намали продължителността на живота.

Пушенето причинява около 7 на всеки 10 случая на рак на белите дробове. Цигарите са причина за 70% от развитието на рак на устата, гърлото, стомаха, панкреаса и др. Освен рак, тютюнопушенето уврежда още сърцето и кръвообръщението, увеличавайки риска от коронарна болест на сърцето, сърдечен удар, инфаркт и инсулт, но най-често се наблюдава т. нар. ХОББ /хронична обструктивна болест/.

В България 34,5% от населението на възраст над 20 г. са ежедневни пушачи.

Остава проблемът с тютюнопушенето сред подрастващите и продължава да е актуален.

След спирането на тютюнопушенето, свързаните с него рискове за здравето намаляват значително, като в някои случаи нивото на риска се връща до това на непушачите. Ето някои научно доказани ползи от спирането на тютюнопушенето по отношение на редица общественозначими заболявания:

Рискът от сърдечен инфаркт се намалява наполовина (или повече) една година след спиране. След това той плавно намалява още повече.

След една година намалява рискът от сърдечен инфаркт.

Рискът от инсулт спада значително в рамките на първите две години, а след пет години той се изравнява с този при непушачи.

Установено е, че 90% от пациентите с периферно съдово заболяване са пушачи, в особено рисково положение са лицата, болни от диабет.

По отношение на ХОББ (Хроничната обструктивна белодробна болест) е установено, че след спиране на цигарите кашлицата и хриповете намаляват и дори изчезват, а белодробните функции се подобряват.